История на парите (от пясъчника до киберпространството)
- Автор: Уедърфорд Джак
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на парите (от пясъчника до киберпространството)». Краткое содержание книги:
През по-голямата част на осемнайсети век Банк ъф Ингланд издавала банкноти с номинал десет или двайсет лири. По онова време двайсетлировата банкнота имала покупателната способност на около хиляда сегашни долара; поради голямата си стойност тези банкноти се използвали само при крупни сделки, главно между финансистите и богатите търговци в Лондонското сити. Повечето хора използвали за всекидневните си нужди монети с много по-малка номинална стойност.
По време на финансовата криза, предизвикана от Наполеоновите войни в началото на деветнайсети век, банката започнала да издава банкноти по една и две лири, за да компенсира недостига на монети и да увеличи паричната маса, необходима за снаряжение на войската и за заплати на войниците. По онова време дори банкнота от една лира представлявала значителна сума, равностойна на около петдесет сегашни долара; подобни банкноти рядко се използвали от средния гражданин за всекидневни нужди.
Други банки също можели да издават разписки срещу депозити, но нито една от тях нямала престижа на Банк ъф Ингланд — официалната банка на правителството и кралския двор. През 1844 г. в парламента бил приет закон за банките, по силата на който Банк ъф Ингланд единствена на територията на Обединеното кралство имала право да издава банкноти. От куртоазия към достойнството на шотландските националисти някои банки в Шотландия също получили право да издават банкноти за ежедневно обръщение, но те при всички случаи трябвало да бъдат обезпечени с активи на Банк ъф Ингланд. От своя страна Банк ъф Ингланд била длъжна при поискване да обменя всички свои купюри срещу злато и сребро; по този начин книжната лира имала абсолютно същата стойност като златната.
За разлика от книжните пари, които били в обръщение в Съединените щати и Франция по време на съответните революции, книжните пари в Англия не се издавали пряко от правителството. Вместо това те се емитирали от частна банка, функционираща с правителствен лиценз, но все пак отделно от правителството. Короната продължила да сече своите монети, включително златната монета от една лира с образа на монарха. Същевременно Банк ъф Ингланд като частно предприятие не издавала изобщо монети, а имала право да издава само книжни пари, и то при условие, че върху тях не е отпечатан кралският образ. Банката функционирала донякъде встрани от политиката, или поне от ежедневните политически препирни и боричкания; макар и пряко наблюдавана от правителството, Банк ъф Ингланд била преди всичко банка — т.е. финансово отговорна институция, чиято главна цел била да осигури печалбите на своите акционери.
През деветнайсети век Банк ъф Ингланд изиграла ролята на фокус и стабилизиращ фактор в световната парична и банкова система. По думите на Джон Кенет Гълбрайт, „от всички институции, свързани с икономиката, нито една не се е радвала на подобен престиж толкова дълго време. Във всяко отношение Банк ъф Ингланд е за парите това, което е свети Петър за християнската вяра. И тази репутация е заслужена, защото голяма част от изкуството, както и известна част от мистерията на управлението на парите произлизат от нея“.
По онова време почти целият свят използвал златния стандарт, а само отделни държави — например Мексико и Китай — продължавали да използват сребърния. Въпреки известни вариации между цените на тези два метала и някои трудности при хармонизирането им и двата по същество представлявали елемент от единната световна парична система, при която всички национални валути са обезпечени или със злато, или със сребро.
След поражението на Наполеон Великобритания останала да доминира планетата като най-голямата световна империя, поддържана от най-могъщия флот. От своя страна Банк ъф Ингланд се превърнала в прототип на централна банка, на която се стремели да подражават всички национални банки по света. Епохата от началото на управлението на кралица Виктория до избухването на Първата световна война е една от най-стабилните в историята на парите, спомогнала за незапомнен дотогава всеобщ просперитет. Под финансовото ръководство на Банк ъф Ингланд светът използвал единна парична система, основана на златния стандарт. На практика златото било единната световна валута.
Често интересите на Банк ъф Ингланд взимали връх над тези на правителството. Банката била принудена да играе активна роля в запазване стойността на златото, като понякога нейната интервенция за тази цел ставала за сметка на британските граждани, които имали наистина стабилна валута, но с намалена покупателна сила. Докато Великобритания служела на света, собствените й граждани плащали цената на тази услуга.