История на парите (от пясъчника до киберпространството)
- Автор: Уедърфорд Джак
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на парите (от пясъчника до киберпространството)». Краткое содержание книги:
Макар да се издавали като валута, на практика зелените гърбове представлявали един вид държавни облигации с ниска номинална стойност, при това неносещи лихва. Правителството обещавало да изкупи банкнотите по номинала в неопределен бъдещ момент след приключването на войната. Следователно зелените гърбове не били нищо друго, освен облигации срещу принудителен заем, който държавата взела от народа, за да финансира Гражданската война. Разбира се, винаги съществувала опасност правителството да загуби войната или пък, дори и да я спечели, впоследствие да реши да не изкупува банкнотите по номинална, или по каквато и да било стойност. Така разменната стойност на зелените гърбове служела като барометър за общественото доверие в евентуалното спечелване на войната от Съюза, както и в добросъвестните намерения на правителството да изкупи собствените си банкноти срещу злато.
На 11 юли 1862 г. бил приет и втори Закон за платежните средства, по който били отпечатани още 150 милиона долара в същите банкноти. Колкото повече зелени гърбове се печатали, толкова повече спадала разменната им стойност; така през юни 1864 г. сто долара в банкноти се разменяли срещу 35,09 златни долара, или малко повече от една трета от номиналната стойност на банкнотите. Приблизително по същото време обаче надеждите за победа на Съюза над Конфедерацията започнали да се увеличават, а заедно с тях бавно нараствала и вярата, че все някой ден правителството ще изкупи банкнотите си по курс, малко по-близък до номиналната им стойност. За да настъпи този ден, трябвало да минат още петнайсет години — едва на 2 януари 1879 г. гражданите най-после получили възможност да разменят зелените гърбове срещу еквивалентна стойност в злато. Дотогава Съединените щати се били съвзели от войната и дори натрупали златни резерви от 114 милиона долара. Съзнавайки, че правителството вече напълно е в състояние да гарантира банкнотите, сравнително малко хора чувствали нужда да ги разменят срещу злато.
Междувременно с присъда по делото „Хепбърн срещу Гризуолд“ от 1870 г. Върховният съд на Съединените щати определил издаването на зелените гърбове от правителството като незаконно и противоречащо на Конституцията. В присъдата се постановявало, че никой гражданин не можел да бъде принуждаван от федералното правителство да приема книжни банкноти като погасяване на заем, взет от същото правителство преди войната в златни или обезпечени със злато монети. Съдията, подписал тази присъда, бил същият Салмън П. Чейс, междувременно (през 1864 г.) назначен от президента Линкълн за председател на Върховния съд. Така Чейс обявил за противоконституционно собственото си разпореждане, издадено няколко години по-рано в качеството му на министър на финансите, за напечатване на злополучните зелени гърбове. На следващата година нов състав на Върховния съд отменил присъдата.
Докато федералното правителство се натъквало на сериозни затруднения при финансиране на водената от него война, проблемите на Конфедерацията — официалното име, с което се наричали южните щати — били много по-ужасни. Според една теория коренът „дикси“, например в думата Диксиленд, произлиза от названието на десетдоларовата банкнота с надписи на френски и английски език, издадена през 1830 г. от Банката на Луизиана в Ню Орлиънс. Тъй като на френски десет е dix, популярното название на тези банкноти било „диксове“. Така до 60-те години на века Дикси започнали да се наричат събирателно щатите, съставящи Конфедерацията. Дали тази етимология е достоверна, вече никой не може да каже. Така или иначе, би било справедливо, ако популярното название на южните щати действително произлиза от книжните им пари, тъй като парите изиграли решаваща роля в кратката история и опустошителното поражение на Конфедерацията.