Среднощни тайни
- Автор: Тейлър Джанел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
Джини и Чарлз вечеряха с Уигинсови, а Стив се присъедини към семейство Дейвис. Влюбените изобщо не успяха да разговарят същата нощ и размениха само няколко думи през следващите два дни, преди да вдигнат бивака южно от Джексън.
Чарлз предложи да посетят градския хотел за разтуха и Джини с готовност се съгласи, защото Стив смяташе също да отиде там.
Беше десет часа, когато Стив се приближи до вратата й. Беше озадачен от съдържанието на телеграмата, изпратена му от агента в Тексас, в което се казваше, че има затруднения в набавянето на информацията и че окончателният отговор ще го чака след три дни, когато пристигне във Виксбърг. Той знаеше, че постъпва безразсъдно като отива при Джини през нощта.
Тя веднага отговори на тихото почукване, надявайки се, че това е Стив. Видя го и се усмихна:
— Радвам се, че дойде — прошепна тя и го дръпна в стаята.
— Донесох ти подарък, който ще ти служи при самозащита — и той й подаде малък револвер в миниатюрен кобур. Забелязвайки объркването й, той поясни:
— Пристяга се на бедрото или глезена, за да бъде скрит. Винаги е за предпочитане врагът да не знае, че си въоръжен. Носи го всеки ден, Ана. Моля те.
Загрижеността му я трогна.
— Защо не ми покажеш как се окачва? — предложи тя и повдигна нощницата си до коленете.
Погледите им се срещнаха и двамата разбраха какво всъщност искат да си покажат.
ДЕСЕТА ГЛАВА
— Можеш да го сложиш тук — започна той, закопчавайки късия ремък ниско около крака й, — или — продължи той, като разкопча ремъка — ето тук — и с треперещи пръсти скаутът пристегна малкия кобур няколко инча над коляното й. — Роклята ще го скрие, а ти ще имаш лесен достъп до него. — Ръката му остана върху копринената кожа на бедрото й.
Джини изтегли револвера, разгледа го внимателно и го сложи обратно. Остави крака си върху леглото, така че да не се налага той да си маха ръката.
— Колко умно. Благодаря ти, Стив.
Той извади от джоба на жилетката си кутия с малокалибрени патрони и й ги подаде.
— Ето, тези са за него. Ако имаш джоб на дрехите, с които ходиш, добре е да оставиш в него няколко резервни. Купих още една кутия, за да се научиш да стреляш. Искам да съм сигурен, че ще можеш да направиш няколко дупки във всичко, в което се прицелиш — и като видя на лицето й същото изражение, което помнеше от урока но стрелба по време на обучението, той допълни: — Поне се опитай да раниш врага, за да го спреш, ако не можеш да се насилиш да го убиеш.
Джини разкопча ремъка и остави кобура на масата заедно с амунициите.
— Беше много мило от твоя страна, Стив, но аз би трябвало да ти платя. Ти изкарваш парите си с такъв труд. Ще попитам тат…
— Това е подарък и аз мога да си го позволя. Не струва кой знае колко. И освен това, мис Ейвъри, правя го по крайно егоистични съображения: искам да останете жива и в безопасност.
— Това е най-прекрасният вид егоизъм, любими мой защитнико. И единственият подарък, който мога да ти дам от своя страна, е този… — прошепна тя и го целуна.
Когато целувката им свърши, тя надникна в очите му, които бяха тъмни като нощта и блестящи като черни въглища. Близостта му до нея просто спираше дъха й. Пръстите й докоснаха твърдите черти на лицето му.
— Ти си най-красивият и най-привлекателен мъж, който съм срещала, Стив Кар. Караш ме да мисля и да върша неща, които не съм си и представяла. Упражняваш такава власт над мен, че не знам дали да се чувствам щастлива, или да ме е страх.
Стив погали пламналата й буза и прекара пръст по разтворените й устни.
— Ти правиш същото с мен — ръцете му притиснаха тялото й и той слепи устните си с нейните. Усещаше как го изпълва вълната на възбудата.
Джини знаеше, че го обича и иска да се омъжи за него, но беше сигурна, че той няма и да помисли за това, докато не реши проблемите си, каквито и да бяха те. Тази нощ бе може би последната, която можеха да прекарат в интимна близост, защото краят на пътуването наближаваше. Тя искаше да го привърже колкото може по-силно към себе си, искаше да намери път към сърцето му и да му помогне да погледне реално на чувствата й към него. Самотник като Стив нямаше нито да каже, нито да направи нещо, ако то нямаше дълбок смисъл за него. Трябваше да го преведе покрай страховете му, за да може да съзре и познае истината. Притисна се силно към него и го целуна с трескаво желание, с цялата дълбочина на чувствата си.
Устните на Стив попиваха нейните жадно. Той също съзнаваше колко малко време им остава и допускаше дори, че то е още по-малко, отколкото и двамата смятаха. С труд се сдържаше да не разкъса дрехите и на двамата, виждайки вече как падат в леглото, понесени на крилете на екстаза. Усещаше, че и тя е нетърпелива. Беше мечтал ден и нощ отново да я притежава и ето, че този скъпоценен миг беше дошъл.