Златокосият великан
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: shefford #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Крупев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златокосият великан». Краткое содержание книги:
— Седнете, милорд. — Тя посочи към стола, поставен пред камината специално за случая. — Чаша вино?
Той кимна утвърдително и седна. Рейна направи знак с ръка и отнякъде незабавно долетя прислужник с чаша. Ранулф въздъхна и този факт не убягна от вниманието на Рейна. Нима мъжът й бе изтощен от усилията, които е положил в селото? С известно усилие успя все пак да си наложи да постави чашата с вино на масата пред него, вместо да му я излее направо върху главата.
— Управителят ми съобщи, че сутринта ви е развел из имота.
— Да.
А, сега отпива от чашата, само и само за да не ме погледне в очите, помисли си Рейна. Тя пристъпи пред камината и загледа Ранулф отгоре надолу.
— Предполагам, че сте прекарали и останалата част от деня все така градивно.
При тези й думи той се задави и изплю виното от устата си. Котката изсъска и скочи на пода. Рейна подсуши козината й и я постави внимателно на една от близките пейки, където лейди Ела сама довърши своя тоалет. През това време Ранулф все още кашляше.
— Силно ли ви е виното, милорд? — попита невинно Рейна. — Може би предпочитате бира?
— Предпочитам да започнете по същество — изхриптя той ядовито.
— По същество ли? Това пък какво означава? Просто се налага да обсъдим някои въпроси, но ако сте уморен в резултат на този тъй изтощителен ден, можем и да отложим разговора за друг път.
От вниманието на Ранулф не убягна, че тя набляга върху умората му. Бе наистина изморен, тъй като с коня си прекоси надлъж и нашир гората, издирвайки разбойници — и всичко това, за да не мисли за казаното от Червената Алма. Нейните съвети разбудиха желанията му и той реши с цената на всичко да не се превръща в слуга на пениса си.
Докато не мислеше за плътска любов, той някак си се справяше — дори и в присъствието на жена си. Но нейните подмолни намеци го поразтревожиха. Какво, по дяволите, искаше да му каже? Ако държеше да узнае какво е вършил през деня, можеше да го попита направо, а не със заобикалки. Усещаше, че тя не е в настроение. Външно изглеждаше спокойна, дори твърде спокойна и ведра, но от нея в този миг буквално се излъчваше плам и възбуда.
— Случило ли се е нещо, което трябва да знам? — заръзсъждава той с висок глас.
Въпросът му сякаш я стъписа.
— Което трябва да зна… Та вие знаете по-добре от мен, милорд.
Какво пък означаваха сега тези нейни думи?
— Добре, добре. — Той въздъхна отново. — А сега ми кажете каквото имате да ми казвате, защото се уморих да ви чакам и ще престана да ви слушам.
Рейна сви юмруци зад полата си. Разговорът не протичаше както трябва. Защо ли той не се държи според предвижданията? Нали знаеше, че го е видяла? Този мъж можеше да й даде всевъзможни обяснения за присъствието си в къщата на Червената Алма, само че тя го видя с ръка, поставена върху гръдта на проститутката и обясненията ставаха излишни.
Нима му беше безразлично дали тя знае или не? Или пък разсъждаваше по следния начин: тя не ще посмее нито да ме упрекне, нито дори да спомене случката. Вярно, че повечето жени не биха събрали смелост да го сторят, тъй като се бояха от пердах, оплачеха ли се от неверните си съпрузи. Благодарение на брачния договор Рейна не се опасяваше от подобно развитие на нещата, но всъщност дори и това споразумение да не съществуваше, нищо не би я спряло да наругае съпруга си, щом той го заслужава.
В този момент обаче трябваше да се въздържа. Защото първо желаеше да разбере дали безгрижието му не е престорено.
— Чудесно, милорд. Нека тогава не губим време. Необходими са ми само вашите решения по няколко случая. Първо: имаме предложение за покупка, свързано с настойничеството над наследничката на Дьо Бърг. Саймън ми донесе писмо от един неин съсед, млад лорд, за когото твърди, че е способен да поеме управлението на имотите, собственост на момичето. Не исках да говоря за това, преди гостите да си тръгнат окончателно.
— Ще рече, че вашето лордче е излетяло от гнездото ни, така ли?
Снизходителният му тон я накара да стисне устни.
— Да, тази сутрин лорд Джон си тръгна.
— Уверен съм, че сте му пожелали приятен път и от мое име. Все пак не мога да бъда груб към човек, когото съм победил.
— Не вие сте го победили, победи го закъснението му — отвърна тя хапливо. — И тъй като той не е известен за своята загуба, можете спокойно да си спестите добрите чувства към него. А освен това, ако бяхте тук, едва ли щяхте да се държите кой знае колко дружелюбно с него. Не е лесно да откриеш вежливост у човек, който ръмжи и ти се зъби насреща, нали?