Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)
- Автор: Бейджент Майкл, Линкольн Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)». Краткое содержание книги:
Първото издание на „Светата кръв и Свещеният Граал“ през 1982 година предизвиква буря от противоречия, ехото от които още отеква из западноевропейския свят. Изводите в книгата са убедителни. Нещо повече: много от тях са дори потресаващи и вероятно смъртно опасни. Независимо какви са вашите собствени възгледи, това е книга, която ще ви завладее.
Може би най-интересната информация, която научихме от устава, е, че от 1956 г. насам броят на членовете на Братството от Сион се е увеличил близо пет пъти. Според една страница, възпроизведена и в „Тайните досиета“ и датираща отпреди 1956 г., в Сион членуват общо 1093 души, разпределени в девет степени. Структурата по традиция е пирамидална. Организацията е оглавявана от велик магистър, или кормчия (nautonnier). В степента след него има трима души — принцове Ноахити на св. Богородица, в по-низшата — деветима души — рицари на св. Йоан. Оттук нататък всяка по-низша степен е три пъти по-многобройна от предишната и се състои съответно от 27, 81, 243 и 729 души. Трите най-високи степени — великият магистър и дванайсетте души, подчинени пряко на него, образуват така наречената тринайсеторка на Розата и Кръста. Числото, разбира се, е символично, то олицетворява много неща, като се почне от сатанинските сборища и се стигне до Исус Христос и неговите дванайсет ученици.
Според устава на Сион от периода след 1956 г. в ордена членуват общо 9841 души, обединени не в седем, а в девет степени. Като цяло структурата остава непроменена, но е по-изчистена и в дъното на йерархията са добавени две нови степени, така че ръководството на ордена да е откъснато още повече от новопосветените, които са повече на брой. Великият магистър пак има званието „кормчия“ (nautonnier). Тримата принцове Ноахити на св. Богородица получават опростеното звание „сенешали“. Деветимата рицари на св. Йоан започват да бъдат наричани „настоятели“. Доколкото може да се съди от високопарния стил на устава, структурата на ордена е следната:
Общото събрание се състои от всички членове на организацията, обхващаща 729 области, 27 храма и Арка, която е наричана „курия“.
Всеки храм, както и Арката се състоят от 40 членове, а всяка област — от 13 членове.
Членовете са разпределени на две действени групи:
а) Легион, натоварен с апостолска мисия.
б) Фаланга, пазителка на Традицията.
Членовете са групирани в йерархия от девет степени:
Йерархията от девет степени се състои от:
а) в 729 области
1. Ученици — 6561 души
2. Рицари — 2187 души
б) в 27 храма
3) избраници — 729 души
4) именити избраници — 243 души
5) рицари на шпагата — 81 души
6) патриарси — 27 души
в) В Арката „Курия“
7) настоятели — 9 души
8) сенешали — 3 души
9) кормчия — 1 човек175
За пред властите и съда в устава е посочено, че „управата“ се състои от четирима души. Три от имената не ни бяха познати — явно бяха псевдоними: Пиер Боном, роден на 7 декември 1934 г., председател; Жан Дьолавал, роден на 11 март 1931 г, заместник-председател; Пиер Дьофаго, роден на 11 декември 1928 г., касиер. Едно от имената обаче вече знаехме: Пиер Плантар, роден на 18 март 1920 г., отговорен секретар. Според проучването на друг автор официалният пост на Плантар е „отговорен секретар, завеждащ отдел «Документация»“, което означава, че има и други отдели.
Ален Поер
В началото на 70-те години Братството от Сион вече е известно във Франция, макар и в ограничени кръгове. Някои списания и вестници поместват материали за него. На 13 февруари 1973 г. „Миди либр“ публикува голяма статия за Сион, Сониер и загадката на Рен Льошато, в която се набляга, че Сион вероятно е свързан с днешните потомци на династията на Меровингите. Авторите на статията пишат, че сред тези потомци има „истински претендент за престола на Франция“ и че той се казва Ален Поер176.
Макар и да не е особено известно във Великобритания и Съединените щати, това име е познато на всички във Франция. За участието си в съпротивителното движение по време на Втората световна война Ален Поер е удостоен с медал и с „Военен кръст“. След оттеглянето на Дьо Гол временно е президент на Франция — от 28 април до 19 юни 1969 г. Заема същия пост и след смъртта на Жорж Помпиду — от 2 април до 27 май 1974 г. През 1973 г., когато излиза статията в „Миди либр“, Ален Поер е председател на френския сенат.
Доколкото знаем, Поер никога не е споменавал, че е свързан с Братството на монасите от Сион или с потомците на Меровингите. В родословията, поместени в „Документите на Братството“ обаче, се посочва някой си Арно, граф на Поер, който някъде между 894 и 896 г. се оженва за представителка на рода Плантарови, според хроникьорите преки потомци на Дагоберт II. През 937 г. Ален, правнук на Арно дьо Поер, става херцог на Бретан. Тоест дори и Поер да не подозира за Сион, е ясно, че Сион знае за него най-малкото това, че е потомък на Меровингите.
175
Prieure de Sion, Statures. Articles NI, NII. Уставът на Братството на монасите от Сион е получен от заместник-префекта на Сен Жюлиен ан Жонвоа на 7 май 1956 г. и е заведен под входящ номер КМ 94550.
176
Midi Libre, 13.II.1973.