Безсмъртие в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Безсмъртие в смъртта». Краткое содержание книги:
— Очакват ви, лейтенант. Моля оставете колата си на синия паркинг и използвайте нашия транспорт до източния комплекс, шести сектор.
Пред сградата ги посрещна дроид от женски пол — привлекателна брюнетка с млечнобяла кожа и светлосини очи. На значката бе написано името й — Ана 6. Когато заговори, гласът й беше мелодичен като камбанен звън.
— Добър ден, лейтенант. Надявам се, че лесно ни открихте.
— Без проблеми.
— Радвам се. Доктор Ингрейв ви очаква в солариума. Обстановката там е много приятна. Моля, последвайте ме.
— Това се казва дроид — прошепна Пийбоди.
Ана 6 се обърна и ги дари с ангелска усмивка.
— Аз съм нов, експериментален модел. На този етап сме само десет и всички работим тук, в комплекса. Надяваме се серийното производство да започне след шест месеца. За създаването ни са необходими много изследвания и за съжаление засега цената ни е доста висока за обикновения купувач. Надявам се, че по-големи индустриални предприятия ще проявят интерес към нас, преди да излезем на масовия пазар.
Ив наклони глава и попита:
— Рурк виждал ли те е?
— Разбира се. Той одобрява всички нови продукти и лично участваше в създаването ми.
— О, сигурна съм.
— От тук, моля. — Ана 6 ги поведе по дълъг коридор, боядисан в бяло като в болница. — Доктор Ингрейв смята, че мострата, която сте й предоставили, е крайно любопитна. Сигурна съм, че ще ви бъде полезна. — Спря до миниатюрен екран, вграден в стената, набра някакъв код и съобщи: — Ана 6, придружавана от лейтенант Далас и от сътрудничката й.
Част от стената се плъзна встрани и разкри голямо помещение, изпълнено с различни растения и осветявано от лампи, които имитираха слънчеви лъчи. Дочуваше се ромонът на поточе и жуженето на пчели.
— Ще се върна да ви отведа до изхода. Моля, не се стеснявайте да поискате разхладителни напитки или нещо друго. Доктор Ингрейв е прекалено разсеяна и често пропуска да бъде гостоприемна.
— Иди да се усмихваш някъде другаде, Ана — кисело изрече някой. Гласът сякаш идваше иззад някакви огромни папрати. Ана 6 безмълвно излезе в коридора, вратата безшумно се плъзна и се затвори. — Зная, че без дроидите не може, но все пак ме изнервят. Заповядайте насам.
Ив предпазливо пристъпи към папратите и ги разтвори. На земята беше коленичила жена. Побелялата й коса беше прибрана в неугледен кок, ръцете й бяха почервенели и изцапани с пръст. Гащеризонът й, който навярно някога е бил бял, сега беше покрит с лекета. Когато вдигна глава, Ив забеляза, че грозноватото й лице също е изцапано.
— Наглеждам моите червеи. Опитвам се да създам нова разновидност. — Тя протегна дланта си, върху която се гърчеше един от любимците й.
— Много интересно — промълви Ив и си отдъхна, когато доктор Ингрейв зарови червея в пръстта.
— Значи вие сте ченгето, за което Рурк ще се жени. Винаги съм мислила, че ще избере някоя чистокръвна аристократка с кльощав врат и с големи цици. — Присви устни и изгледа Ив от главата до петите. — Добре, че не го направи. Породистите искат много угаждане и грижи. Затова предпочитам хибридите. — Избърса мръсните си ръце в още по-мърлявите си дрехи и се изправи. — Ровенето в пръстта е отлична терапия. Ако повечето хора я прилагаха, нямаше да се тъпчат с лекарства и наркотици.
— Като заговорихме за наркотици…
— Да, елате насам. — Тя се отправи към другия край на помещението, после забави крачка, и се обърна към Ив: — Знаете ли какво е това?
— Ами… цвете — отвърна младата жена, страхувайки се, че зад въпроса се крие уловка.
— Най-обикновена петуния. Хората забравиха естествената красота. Всички търсят нещо екзотично, нещо по-голямо, по-различно… А сега на въпроса. — Тя се настани на стол пред огромния тезгях, върху който имаше градинарски инструменти, автоготвач, чиято червена лампичка показваше, че не е зареден, и свръхмодерен компютър.
— Онова, което ми изпратихте по онзи ирландец, дето разбираше от петунии, се оказа доста любопитно.
— Фийни разбира от всичко.
Ингрейв включи компютъра и обяви:
— Вече анализирах мострата, която ми донесе Рурк. Успя да ме омагьоса и да ми извади душата от бързане. Тези ирландци — истински чаровници са. Дори Бог ги обича. Много са точни. Така… до къде бях стигнала? О, да. Новата проба ми помогна още повече.
— Значи имате резултатите…
— Не ме юркай, момиче! Правя услуги само на ирландски симпатяги. И не обичам да работя с ченгета. — Ингрейв широко се усмихна. — Бъкел не разбират от наука. Бас държа, че хабер си нямаш от периодичната таблица.
— Слушайте, доктор Ингрейв… — Ив облекчено въздъхна, тъй като в този момент формулата се появи на екрана. — Кой има достъп до компютъра ви?