Безсмъртие в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Безсмъртие в смъртта». Краткое содержание книги:
— Веднага ти завъртат главата, нали?
— Точно така. — Пийбоди очевидно почувства облекчение, че може да сподели чувствата си с човек, който да я разбере. — Честно казано, Касто действително се опита да измъкне информация от мен, но не се разсърди, когато отказах да говоря по служба. Донякъде има право — шефът нареди нашите два отдела да си сътрудничат, а ние пазим всичко в тайна.
— Мислиш ли, че и той е попаднал на някаква следа?
— Възможно е. Разпитваше в клуба, също като мен. Тогава за пръв път го забелязах. Когато си тръгнах, той ме последва. Известно време го водих за носа, за да видя какво ще направи. После му се изплъзнах, заобиколих и тръгнах след него. Само да бяхте видяла лицето му, когато цъфнах зад гърба му!
— Браво, добре си се справила.
— Отначало се поскарахме. Касто твърдеше, че съм навлязла в неговия периметър. Сетне влязохме в някакво заведение, поръчахме си по едно питие и решихме да не говорим по служба. Беше много приятно. Открихме, че харесваме една и съща музика, едни и същи филми и прочие. Накрая… по дяволите… накрая легнах с него.
— Нима?
— Зная, че постъпих глупаво. Обаче го направих.
Ив изчака секунда и попита:
— Е, как беше?
— Нямам думи.
— Толкова хубаво, а?
Пийбоди се престори, че не е чула въпроса и продължи да разказва:
— Като се разделихме днес сутринта, той предложи отново да се видим — например да вечеряме заедно.
— Напълно нормално.
Пийбоди поклати глава.
— Мъже като Касто не си падат по мен. Зная, че той харесва вас…
— Въобразяваш си. И престани да ми говориш на „ви“ и да ме наричаш „лейтенант“.
— Добре, Далас. Прекрасно знаеш, че Касто те харесва. Възхищава се от способностите ти, от ума ти. И от краката ти.
— Само не ми казвай, че сте обсъждали външността ми.
— Не, обаче той сподели възторга си от бързия ти ум. Шегата настрана, направо не знам как да постъпя. И двамата с него се стремим да се издигнем в службата. Щом приключим с това разследване, навярно ще се разделим.
Ив си спомни за опасенията си, когато лудо се беше влюбила в Рурк. За щастие те не се бяха оправдали, но по принцип Пийбоди беше права. Обърна се към нея и попита:
— Харесваш ли го? Приятно ли ти е да бъдете заедно?
— Разбира се.
— Казваш, че бил добър в леглото.
— Невероятен.
— В такъв случай в качеството си на твой шеф ти заповядвам да не се отказваш.
Пийбоди леко се усмихна и извърна очи.
— Ще си помисля.
Четиринайсета глава
Ив пристигна в управлението само пет минути преди десет, когато имаше среща с Редфорд. Нарочно не се отби в канцеларията си, защото беше уверена, че там я чака съобщение от командир Уитни да се яви спешно при него. Надяваше се, че когато отиде в кабинета му, ще разполага с нова информация.
Със задоволство установи, че продуцентът е коректен, тъй като пристигна точно в определения час. Изглеждаше невъзмутим като по време на първата им среща.
— Лейтенант, надявам се, че разговорът ни ще бъде кратък. По това време на деня обикновено имам най-много работа.
— В такъв случай да не губим време. Моля, седнете. — Тя заключи вратата.
Обстановката в залата за разпити не предразполагаше много. Масата беше малка, столовете — обикновени, без тапицерия, стените — голи. Огледалото очевидно служеше за наблюдение от съседното помещение, с цел разпитваният да бъде сплашен. Ив включи записващото устройство и продиктува необходимите данни.
— Господин Редфорд, имате право на адвокат, който да присъства по време на разпита.
— Да разбирам ли, че ме уведомявате за правата ми, лейтенант?
— Стига да пожелаете, ще го сторя. Срещу вас не е предявено обвинение, но имате право на адвокат, докато се провежда официален разпит. Ще се възползвате ли от правото си?
— Този път — не. — Той изтръска някаква прашинка от ръкава на сакото си, при което на китката му проблесна златна гривна. — На драго сърце се съгласих да ви сътруднича при разследването и присъствието ми тук го доказва.
— Ще чуете запис на предишните ви показания, което ще ви даде възможност да прибавите, да промените или да се откажете от тях. — Тя включи устройството и Редфорд се заслуша с нетърпеливо изражение.
— Потвърждавате ли така записаните си показания?
— Да. Доколкото си спомням, събитията се развиха точно както съм ги описал.
— Добре. — Ив постави нов диск и скръсти ръце. — Имал сте сексуални отношения с жертвата, нали?