Безсмъртие в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Безсмъртие в смъртта». Краткое содержание книги:
— Разбирам, Господин Редфорд, вие сте преуспяващ продуцент, човек, който не си хвърля парите на вятъра. Не поискахте ли от Пандора да ви представи бизнес план, в който са включени приходите, разходите и евентуалната печалба? Не пожелахте ли да видите образци от козметичната серия?
— Не. — Той стисна устни и впери поглед в ръцете си.
— Нима искате да повярвам, че сте й дал пари за нещо, за което не сте имал никаква информация?
— Изглежда невероятно и не говори добре за мен. — Отново вдигна очи. — Ползвам се с отлична репутация, която ще пострада, ако глупавата ми постъпка стане обществено достояние.
— Лейтенант — намеси се адвокатът, — репутацията на моя клиент е нещо, което не бива да пренебрегваме с лека ръка. Тя е един вид негов актив и действително ще бъде накърнена, ако се получи изтичане на информация. Ще направя всичко възможно да уредя запазването в тайна, за да не пострадат интересите му.
— Моля, направете го. Господин Редфорд, разказът ви направо ме изумява. Ще ми обясните ли как е възможно човек с вашата блестяща репутация да вложи триста хиляди долара в несъществуващо предприятие?
— Пандора беше не само красива, но и дяволски умна жена. Непрекъснато успяваше да се отклони от темата, когато исках да ми представи предварителни сметки и данни. Продължих да привеждам суми, тъй като я смятах за експерт в областта на модата и козметиката.
— Отново твърдите, че сте научил за измамата едва след смъртта на Пандора?
— Да. Свързах се с нейния бизнес агент и с представителя й. — Той се постара да си придаде невинно, дори глуповато изражение. — Никой не беше чувал за подобна търговска верига.
— Кога се свързахте с тях.
За секунда Редфорд се поколеба.
— Днес следобед.
— След първия разпит ли, когато се поинтересувах от сумите, които сте й привеждали?
— Да. Исках да бъда наясно, преди да отговоря на въпросите ви. Моят адвокат ме посъветва да разговарям с хората на Пандора. Едва тогава открих, че съм бил измамен.
— Точно навреме, нали? Имате ли някакви хобита, господин Редфорд?
— Хобита ли?
— Работата ви е свързана с огромно напрежение. Човек с вашите… „активи“ навярно изпитва нужда от някакво странично занимание, което да го разтоварва. Например колекциониране на марки, градинарство…
— Лейтенант, моля придържайте се към въпроса — уморено изрече адвокатът.
— Интересува ме как вашият клиент прекарва свободното си време. Досега уточнявахме с какво се занимава в работното си време. Господин Редфорд, може би неразумните инвестиции, които правите, ви помагат да… да се освободите от напрежението.
— Не. Пандора беше моята първа и последна грешка. Нямам нито време, нито склонност към хобита.
— Напълно ви разбирам. Днес ми казаха, че хората биха се почувствали по-добре, ако засаждаха петунии. Обаче не мога да си представя, че ще намеря свободно време да се ровя в пръстта и да се занимавам с цветя. Обичате ли цветята?
— Смятам, че без тях не може. Затова разполагам с цял полк градинари.
— Но и самият вие сте лицензиран градинар.
— Аз…
— Подал сте молба за разрешително и тя е била удовлетворена преди три месеца. Точно когато сте превел по сметката на Джери Фицджералд сумата от сто и двайсет хиляди долара. Два дни по-рано сте поръчал да ви бъде доставено безсмъртниче от колония „Рай“.
Адвокатът побърза да се намеси:
— Интересите на моя клиент към флората нямат нищо общо с проблема, който разискваме.
— Имат, и още как! — сопна се Ив. — Това е разпит, не съдебен процес, следователно не се налага да се съобразявам с вас относно уместността на въпросите ми. Господин Редфорд, защо сте поръчал растението?
— Беше… подарък. За Пандора.
— Загубил сте доста време и пари, за да се сдобиете с разрешителното. След това похарчвате още по-голяма сума за растение, поставено под специален контрол, само за да го подарите на жена, с която от време на време се любите. Но жена, която чрез изнудване е успяла да получи от вас над триста хиляди долара.
— Доларите смятах за инвестиция, а безсмъртничето беше подарък.
— Лъжете! Моля, господин адвокат, спестете си възраженията, по-късно ще имате възможност да ги изложите. Къде е растението сега?
— В Ню Лос Анжелес.
— Полицай Пийбоди, погрижете се да бъде конфискувано.
— По дяволите, почакайте! — Редфорд скочи от стола си. — То е мое, купил съм го.
— Подправил сте данните в разрешителното и незаконно сте закупил растение, което е под възбрана на нашата планета. То ще бъде конфискувано, а срещу вас ще бъде предявено съответното обвинение. Действайте, Пийбоди.