Безсмъртие в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Безсмъртие в смъртта». Краткое содержание книги:
— Да, тъй като условията на колония „Рай“ са същите като тези на Земята.
— Донасяш си няколко растения — замислено изрече Ив, — осигуряваш си лаборатория и останалите химикали…
— И получаваш по химичен път наркотик, който ще се продава като топъл хляб. Заплащаш високата цена — с кисела усмивка добави Ингрейв — и усещаш прилив на енергия, чувстваш се млад и сексапилен, запазваш красотата си. Онзи, който е измислил въпросната формула, е първокласен химик, отличен познавач на човешката природа и ловък бизнесмен.
— Но полученото вещество е смъртоносно!
— Разбира се, след пет-шест години нервната система на онзи, който използва дрогата, ще рухне. Ала през тези години го очаква безкраен празник, а производителят ще спечели милиони.
— Откъде знаете толкова подробности за това… „безсмъртниче“, щом то се среща само на колония „Рай“?
— Знам ги, защото съм най-добрият специалист в тази област, защото се интересувам от всички новости, пък и дъщеря ми работи в „Рай“. Лицензирана лаборатория като нашата има право да внесе въпросното растение.
— Нима искате да кажете, че на нашата планета вече има „безсмъртничета“?
— Да. Повечето са безобидни копия, но се среща и оригиналът. Разбира се, употребата му е под строг контрол. Предай доклада ми и двете проби от дрогата на умниците от полицейската лаборатория. Надявам се да разберат за какво става дума.
— Как се чувстваш? — Ив продължи да държи под ръка Пийбоди, докато отключваше вратата на колата.
— Прекрасно, някак отпочинала.
— Прекалено „отпочинала“, за да ти поверя шофирането. Тъкмо исках да те помоля да ме закараш до цветарския магазин. Планът се променя: първо хапваш нещо като противодействие на наркотика, после занасяш образците и доклада на Ингрейв в лабораторията.
— Далас — Пийбоди отпусна глава на облегалката, — чувствам се великолепно.
Ив наежено я изгледа.
— Хей, нали няма да ме разцелуваш или нещо подобно?
— Не си моят тип. Освен това не съм настроена за любов, просто се чувствам добре. Ако приемането на наркотика предизвиква подобни реакции, хората ще полудеят по него.
— Някой вече е достатъчно полудял, за да убие трима души.
Ив се втурна на бегом в магазина за цветя. Разполагаше с ограничено време да открие другите заподозрени и да ги принуди да разкрият картите си, след което да се върне в управлението, да напише рапорта си и да отиде на пресконференцията.
Рурк, който стоеше до някакви миниатюрни дръвчета, я забеляза и я повика при себе си.
— Хайде, скъпа. Консултантът ни очаква.
— Извинявай, че закъснях — задъхано произнесе тя. Питаше се кому са притрябвали подобни дръвчета, пред които се чувстваше като великан.
— И аз току-що влизам. Помогна ли ти доктор Ингрейв?
— И още как. Страхотна скица е. Видях и Ана 6.
— О, дроидите от серията „Ана“. Мисля, че ще имат страхотен успех.
— Особено сред юношите.
Рурк се засмя и я поведе през магазина.
— Марк, запознай се с годеницата ми Ив Далас.
Цветарят, с вид на добродушен чичо, стисна ръката й.
— Да видим какво ще си изберете. Организирането на една сватба е трудна работа, а не разполагаме с никакво време.
— Рурк е виновен, той настоя да побързаме.
Марк се засмя и приглади сребристата си коса.
— Седнете, починете си, пийнете чай. Предстои да ви покажа много образци.
Всъщност изборът на букет й достави удоволствие. Обичаше цветята, но не предполагаше, че съществуват толкова видове. След пет минути усети, че й се завива свят от различните орхидеи, лилии, рози и гардении.
Рурк предложи букетът да бъде стилен, от естествени цветя, не от хибриди.
— Разбира се. Ще ви покажа няколко холограми, които може би ще ви подскажат някаква идея.
Ив ги разгледа и си представи как с Рурк стоят под разцъфнало дърво и си разменят брачни обети. Побиха я тръпки. Обърна се към Марк и плахо попита:
— Какво ще кажете за петунии?
— Моля?
— Харесвам ги, толкова са естествени.
— Разбира се, идеята е прекрасна. Ще прибавим и лилии. А цветът…
— Имате ли безсмъртничета? — прекъсна го тя, подтикната от необясним импулс.
— О, тези цветя са прекрасни. Трудно е да се снабдиш с тях, но са много издръжливи и изглеждат чудесно, когато се подредят в кошница. Имам няколко имитации…
— Интересуват ни истинските безсмъртничета — напомни му Ив.
— Страхувам се, че те се внасят в много малки количества, при това само от лицензираните градинари.
— Продавате ли много от тях?
— Изключително рядко и то само на други лицензирани експерти. Имам нещо подобно, което положително ще ви…