Безсмъртие в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Безсмъртие в смъртта». Краткое содержание книги:
— Водите ли отчет на кого ги продавате? Възможно ли е да ми дадете имената на въпросните купувачи?
— Естествено, но…
— Необходими са ми имената на всички, които са поръчвали безсмъртниче през последните две години.
Марк смаяно я изгледа и Рурк побърза да се намеси:
— Годеницата ми е запалена градинарка.
— Ясно. Вероятно ще ми отнеме няколко минути. Казахте, че искате имената на всички купувачи, нали?
— Да, на всеки, който през тези две години е поръчвал безсмъртниче от колония „Рай“. Започнете с клиентите от Щатите.
— Моля, изчакайте, ще се опитам да ви помогна.
— Харесва ми идеята да се оженим под разцъфнало дърво. — Ив скочи от стола и се обърна към Рурк. — А на теб допада ли ти?
Той също стана и сложи ръце на раменете й.
— Предлагам да оставиш на мен избора на цветята и подреждането им. Искам да те изненадам.
— Добре. И без това съм ти задължена.
— Започни да ми се отплащаш. Първото, за което те моля, е да не забравяш, че в петък трябва да присъстваме на ревюто на Леонардо.
— Не съм забравила.
— Напомням ти, че трябва да поискаш три седмици отпуск за сватбеното ни пътешествие.
— Нали се уговорихме за две.
— Да, но сега ми дължиш още една. Ще ми обясниш ли внезапния си интерес към цветята от колония „Рай“? Предполагам, че си открила непознатия елемент.
— Това е нектарът от безсмъртничето и е следата, която свързва трите убийства. Сега ми е необходим още малко късмет и…
— Надявам се, че ще бъдете доволна. — Марк се върна и й подаде някакъв лист. — Оказа се много по-лесно, отколкото предполагах. Поръчките за безсмъртниче са много малко, тъй като има куп формалности около доставката му.
— Благодаря. — Ив взе разпечатката и набързо прегледа списъка. Очите й заблестяха. Промърмори „пипнах ли те!“ и се обърна към Рурк: — Трябва да изчезвам! Ако искаш, поръчай купища цветя. И не забравяй петуниите! — Тя хукна навън, като в движение извади комуникатора си и се свърза с Пийбоди.
— Ами… букетът? — смаяно промълви Марк. — Тя не си избра букет.
Рурк проследи годеницата си с поглед и промълви:
— Знам какво й харесва.
Петнайсета глава
— Радвам се отново да ви видя, господин Редфорд.
— А аз — не, лейтенант. — Продуцентът се настани до масата. — След няколко часа трябва да бъда в Ню Лос Анжелес. Надявам се да не ме задържите прекалено дълго.
— Обичам да уточнявам всичко до най-малката подробност. Не бих позволила нещо да ми се изплъзне — заяви Ив и погледна към Пийбоди, която стоеше в ъгъла и изглеждаше много строга в униформата си. От другата страна на стъклото Уитни и прокурорът наблюдаваха всяко движение. Ив знаеше, че ако се е излъгала по отношение на Редфорд, здравата ще си изпати.
Седна на мястото си и кимна към холограмата на защитника на Редфорд. Очевидно с клиента му бяха решили, че положението не е сериозно и не изисква личното му присъствие.
— Господин адвокат, имате ли запис на показанията на вашия клиент?
— Да. — Защитникът, облечен в строго официален костюм на райета, скръсти ръце и впери в нея студените си очи. — Клиентът ми е оказал пълно съдействие на вас и на отдела ви, лейтенант. Съгласихме се на този разговор само за да приключим въпроса веднъж завинаги.
„Съгласи се, тъй като нямаш друг избор“ — каза си тя, но се постара изражението й да остане непроменено.
— Взехме предвид, че доброволно ни съобщихте много подробности, господин Редфорд. В показанията си твърдите, че сте познавал Пандора и че сте имал интимна връзка с нея.
— Точно така.
— Имал ли сте и делови отношения с жертвата?
— Бях продуцент на два видеофилма с участието на Пандора. Планирах заснемането на трети.
— Въпросните филми имаха ли успех?
— Отзивите не бяха възторжени, но не бяха и лоши.
— Извън заснемането на тези филми имахте ли други делови отношения с покойната?
— Не. — Той леко се усмихна. — С изключение на една малка инвестиция.
— Моля, обяснете по-подробно.
— Пандора искаше да създаде собствена търговска верига за продажба на модни облекла и козметика. Естествено имаше нужда от спонсори и тъй като бях любопитен дали ще постигне нещо, й помогнах с малко инвестиция.
— Да разбирам ли, че сте й дали пари?
— Точно така. В течение на година и половина вложих под триста хиляди долара в нейното начинание.
„Измислил си начин да се измъкнеш“ — помисли си Ив и се облегна назад на стола си.
— Какво е финансовото състояние на търговското предприятие, създадено от покойната?
— То изобщо не съществува, лейтенант. — Редфорд отчаяно вдигна ръце, сетне ги отпусна в скута си. — Бях измамен. Едва след смъртта й открих, че няма никаква търговска верига, нито пък други спонсори.