Безсмъртие в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Безсмъртие в смъртта». Краткое содержание книги:
— Да.
— Но всеки от двама ви се е чувствал необвързан.
— Точно така. Не желаехме да се ангажираме с по-сериозна връзка.
— В нощта на убийството вземал ли сте наркотици заедно с Пандора?
— Не.
— А по друго време?
Редфорд се усмихна и наклони глава. Ив забеляза, че в дългата му плитка проблясва златна верижка.
— Не. За разлика от Пандора не се интересувам от наркотици.
— Знаете ли кода за охранителната система на къщата й в Ню Йорк?
Продуцентът смръщи чело.
— Кодът ли? Възможно е да го имам. — За пръв път изглеждаше обезпокоен. Ив си представяше как обмисля отговора си и възможните последствия. — Доколкото си спомням, тя ми го съобщи, за да я посещавам, когато пожелая. — Очевидно беше успял да се овладее. Извади електронния си бележник и натисна няколко бутона. — Да, записал съм го.
— Използвахте ли кода, за да влезете в дома й в нощта на убийството?
— Не се наложи, тъй като ми отвори един от домашните дроиди.
— Да, било е преди да я убият. Известно ли ви е, че чрез кода се задейства и изключва нейната видео система.
Редфорд отново се наежи.
— Не ви разбирам.
— Чрез кода, с който разполагате, външната охранителна камера може да бъде изключена. Което се е случило около един час след убийството. Твърдите, че по това време сте бил в клуба. Ала точно тогава някой, който е познавал жертвата, знаел кода, както и това, че в дома няма никой, е изключил системата за сигурност, проникнал е в къщата и е взел нещо.
— Бях в клуба, лейтенант. Часовете на влизането и излизането ми са надлежно отбелязани.
— Редовните членове могат да сторят това без да прекрачат прага на клуба — изрече Ив и забеляза как лицето на Редфорд се изопна. — Твърдите, че сте видял богато украсена кутийка, от която Пандора взела някаква таблетка. После я заключила в чекмеджето на тоалетката си. При обиска тази кутийка не беше открита. Сигурен ли сте, че сте я видял?
Погледът на Редфорд беше смразяващ, ала в очите му се четеше и нещо друго. Все още не паника, но странно безпокойство.
— Сигурен ли сте, че подобна кутийка съществува?
— Видях я със собствените си очи.
— Ами ключът?
— Ключът ли? — Той посегна към каната с вода. Ръката му не потрепваше, но очевидно съзнанието му трескаво търсеше най-правилният отговор. — Носеше го окачен на златна верижка на шията си.
— Нито ключ, нито верижка са били открити на местопрестъплението.
— Което означава, че убиецът ги е взел, нали, лейтенант?
— Жертвата носеше ли „медальона“ така, че да се вижда?
— Не, носеше го… — Той млъкна и по лицето му пробягна нервен тик. — Ще бъда откровен, лейтенант. Носеше го под дрехите. Но както вече споменах, не бях единственият, който е виждал Пандора гола.
— За какво й плащахте?
— Моля?
— През последните осемнайсет месеца сте превел над триста хиляди долара по различните банкови сметки на жертвата. Питам ви защо сте го направил?
Лицето му стана безизразно, ала за пръв път в погледа му се четеше страх.
— Не ви засяга за какво харча парите си.
— Прав сте, но в случая става дума за убийство. Пандора изнудваше ли ви?
— Що за абсурден въпрос!
— Напротив, много логичен. Знаела е някаква тайна, която би могла да ви злепостави, и ви е държала натясно. Изнудвала ви е, като е искала различни суми. Мисля, че е изпитвала удоволствие от факта, че ви държи в ръцете си. Твърде вероятно е да ви е дошло до гуша. Започнал сте да осъзнавате, че има само един изход от нетърпимото положение. Всъщност Пандора не се е интересувала от парите. По-скоро се е наслаждавала на властта, която е упражнявала над вас, и не е пропускала да ви го натяква.
Редфорд се задъха, но изражението му остана непроницаемо.
— Не оспорвам, че от Пандора можеше да се очаква да прибегне към изнудване. Ала не разполагаше с никакви изобличаващи факти срещу мен, пък и не бих й позволил да ме заплашва.
— Как бихте постъпил?
— Човек с моето обществено положение може да си позволи да не обръща внимание на подобни дребнави заяждания. В нашия занаят успехът е много по-важен от сплетните.
— Тогава защо сте плащал на Пандора? Може би за да се любите с нея.
— Оскърбявате ме.
— Прав сте. Предполагам, че никога не ви се налага да плащате, за да легнете с някоя жена. От друга страна, платената любов може би ви действа по-възбуждащо. Често ли посещавате стриптийз клуба в Йист Енд?
— Изобщо не стъпвам в този квартал, камо ли в някакъв долнопробен бардак.
— Ала все пак знаете какво представлява. Бил ли сте там с Пандора?
— Не.
— А сам?
— Казах ви, че не съм стъпвал в подобно заведение.