Безсмъртие в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Безсмъртие в смъртта». Краткое содержание книги:
— Къде бяхте около два часа след полунощ на десети юни?
— Защо питате?
— Можете ли да докажете къде сте бил в упоменатото време на въпросната дата?
— Нямам представа къде съм бил, нито съм длъжен да отговоря на този въпрос.
— Защо сте внасял суми по сметките на Пандора? И дали тези пари са били възнаграждение за свършена от нея работа или просто сте й правил подаръци?
Редфорд сви длани в юмруци и заяви:
— Искам да се консултирам с адвокатите си.
— Както обичате. Прекъсваме разпита, за да може свидетелят да се посъветва с адвоката си. — Нареди на записващото устройство да се изключи и усмихнато се обърна към продуцента: — Най-добре им кажете всичко, което знаете. И ако в тази история е замесен още някой, сериозно си помислете дали да продължавате да го прикривате. — Тя се изправи. — Навън има автомат, откъдето да позвъните.
— Благодаря, нося си моби-видеотелефона — надуто произнесе Редфорд. — Моля да ми осигурите помещение, където никой няма да подслушва разговора ми.
— Разбира се. Последвайте ме.
Ив успя да избегне срещата с Уитни, като му изпрати доклад за свършеното до момента и изобщо не стъпи в канцеларията си. Повика Пийбоди и заедно излязоха от управлението.
— Здравата раздруса този надут пуяк Редфорд.
— Това беше целта.
— Допадна ми как го подхвана оттук-оттам, сетне нанесе решаващия удар.
— Този тип бързо ще се окопити. Разполагам с още един коз — парите, които е превел на Фицджералд — но сега той ще бъде по-предпазлив и подготвен за всякакви изненади. Адвокатите му добре ще го подковат.
— И повече не ще те подценява. Смяташ ли, че той е убиецът на Пандора?
— Твърде е възможно. Най-малкото защото е изпитвал омраза към нея. Ако успеем да докажем връзката му с производителя на новия наркотик… — Замълча и си каза, че им предстои още много работа, а не разполагат с почти никакво време. След няколко дни Мейвис ще трябва да се яви на предварителното дело. Ако дотогава не съберат солидни доказателства… — Непременно трябва да открием кой е продал дрогата на Пандора. Сетне ще го проследим.
— Значи затова ти е необходим Касто.
— Той има повече връзки. Щом открием продавача, ще пуснем по следите му нашето момче от наркоотдела. — Видеотелефонът й иззвъня и тя се намръщи. — По дяволите! Знам, че ме търси Уитни. Предчувствам го. — Придаде си делово изражение и включи видеото. — Далас слуша.
— Далас, какво правиш?
— В момента пътувам към лабораторията. Трябва спешно да направя една справка.
— Наредих да се явиш при мен точно в девет.
— Съжалявам, сър, но не съм получила съобщението ви, тъй като още не съм била в канцеларията си. Ако сте получил доклада ми, навярно вече знаете, че тази сутрин трябваше да разпитам важен свидетел. В момента той се съветва с адвокатите си. Смятам, че…
— Престани с твоите врели-некипели, лейтенант. Преди няколко минути разговарях с доктор Майра.
Ив се вцепени, побиха я тръпки.
— Разочароваш ме. — Уитни говореше тихо и не откъсваше поглед от лицето й. — Не мога да си представя, че би пожелала да губиш времето на хората от отдела с подобни щуротии. Нямаме нито намерение, нито желание да извършим формално или неофициално разследване на инцидента. Въпросът е приключен веднъж завинаги. Ясно ли е?
Ив усети как в гърдите й се надига вълна от смесени чувства: облекчение, чувство за вина, благодарност.
— Сър, аз… Да. Разбрах.
— Прекрасно. А сега да се върнем към действителността. Информацията, изнесена от Канал 75 ни създаде сериозни проблеми.
— Да, сър. — Каза си, че трябва да се стегне, че съдбата на Мейвис е в нейни ръце. — Навярно сте прав.
— Знаеш, че разпоредбата забранява наши служители да дават сведения на медиите без предварително разрешение.
— Разбира се, сър.
— Как е госпожица Фарст?
— Виждала съм я само на екрана, но ми се стори, че вече е добре.
Уитни се намръщи, но в очите му проблясваше дяволито пламъче.
— Побързай с разследването, Далас. Искам те при мен точно в осемнайсет часа. Ще дадем пресконференция.
Когато разговорът приключи, Пийбоди възкликна:
— Добре го изпързаля. При това му каза истината, само дето сега не пътуваме към лабораторията.
— Не съм уточнила в коя лаборатория отиваме.
— Защо Уитни беснееше за това друго разследване. Има ли нещо общо с нашия случай?
— Не, това е стара история. Стара и отдавна забравена. — Ив с облекчение въздъхна и насочи колата към портала на „Лаборатории Фючърс“, които бяха подразделение на мултимилионната компания на Рурк. — Лейтенант Далас от нюйоркската полиция — съобщи тя на електронния пропуск.