Безсмъртие в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Безсмъртие в смъртта». Краткое содержание книги:
— Как се чувстваш? — обърна се Рурк към Ив.
— Добре.
Той повдигна брадичката й и леко докосна трапчинката.
— Струва ми се, че този път не ме лъжеш. Слушай, днес сутринта ми предстоят няколко важни срещи, но непременно исках да ти дам това. — Връчи й собствената си визитна картичка, на гърба на която бяха написани име и адрес. — Въпросната дама е експерт по въпросите, които те интересуват. Предадох й мострата, която получих от теб, но тя иска да направи още един контролен тест.
— Много ти благодаря. — Ив пъхна картичката в джоба си.
— От станция „Звездна светлина“ ми съобщиха, че…
— Станция „Звездна светлина“ ли? — Тя изумено го изгледа. — Господи, забравих, че те помолих и за тази услуга. Страхувам се, че умът ми не е наред.
— Напоследък ти се събра твърде много. А сега на въпроса: моите източници ми съобщиха, че при последното си посещение на станцията Пандора се е срещала с много хора, нещо съвсем обичайно за нея. Очевидно не е била обвързана — прекарвала е всяка нощ с различен мъж.
— По дяволите, щом заговорим за нея, винаги става дума и за секс.
— Пандора не можеше да живее без секс. — Той се усмихна, когато Ив присви очи и подозрително го изгледа. — Не се притеснявай, както вече споменах, краткотрайната ми връзка с нея отдавна е приключила. Съобщиха ми още, че е провела няколко разговора по моби-видеофона си. Не е използвала съобщителната система на станцията.
— Защото не е искала разговорите да бъдат записани — замислено изрече Ив.
— Навярно си права. Както и да е, била поканена там за участие в ревю и се справила блестящо. Чули са я да се хвали, че ще рекламира някакъв нов продукт и че е поканена да участва във филм.
— Благодаря за помощта — промълви Ив.
— За мен е чест да окажа съдействие на местната полиция. В три имаме среща със собственика на цветарския магазин. Надявам се, че ще успееш да дойдеш.
Макар да й предстоеше напрегнат ден, тя кимна. Ала Рурк не искаше да рискува. Извади електронния бележник от джоба й и програмира часа на срещата.
— Ще се видим там. — Наведе се и забеляза как Ив крадешком погледна към колегите си. — Не се безпокой, това не ще подрони авторитета ти — прошепна и притисна устни към нейните — Обичам те.
— Добре. — Тя смутено се прокашля. — Разбрахме се.
— Колко поетично се изразяваш, скъпа. — Рурк закачливо разроши косата й и отново я целуна. Сбогува се с колегите й и се върна в кабинета си.
— Престани да се хилиш като идиот, Фийни! — Ив извади картичката от джоба си и му я подаде. — Искам да занесеш проба от праха, който открихме в жилището на Бумър на тази специалистка по флората. Близка е на Рурк, но не е сътрудник на полицията, затова искам да запазиш изследванията в тайна от шефовете.
— Дадено.
— Следобед ще й се обадя за резултатите. Пийбоди, ти идваш с мен.
— Слушам, лейтенант. — Едва когато се качиха в колата, тя промълви: — Навярно ви е трудно да съчетавате полицейската работа с личния си живот.
— И още как — изрече Ив и мислено добави: „Пример за това е програмата ми за днес: трябва да разпитам заподозрения, да излъжа шефа, да пришпорвам хората от лабораторията, а като капак на всичко — да поръчам и булчинския си букет.“
— Мисля си, че ако човек… внимава и умее да балансира, няма да провали кариерата си.
— Според мен ченгетата не трябва да бъдат семейни. — Ив нервно забарабани с пръсти по волана. — Всъщност може би не съм права, Фийни е женен от памтивека. Командирът има щастлив брак. Мога да изброя и други примери. — Тя тежко въздъхна. — Ще се опитам да се справя. — Когато преминаха по алеята и се включиха в уличното движение, внезапно й хрумна нещо и извърна глава към сътрудничката си. — Хей, да не би да имаш връзка с някого?
— Не точно, но може да се получи нещо. — Пийбоди нервно скръсти ръце, после изтри длани в панталоните си.
— Познавам ли го?
— Ами… става въпрос за Касто.
— Касто ли? Не думай! Кога успяхте да се сближите толкова?
— Снощи случайно се срещнахме. Всъщност забелязах, че той ме следи и…
— Какво? — Ив превключи колата на автоматично шофиране. Двигателят изръмжа, сетне заработи равномерно. — По дяволите, разкажи ми подробностите.
— Касто никак не е глупав. Надушил е, че сме попаднали на следа. Когато го забелязах, адски се вбесих, после си казах, че и аз бих постъпила като него.
Ив се замисли и отново забарабани с пръсти по волана, сетне каза:
— Аз също. Я кажи, опита ли да те изстиска?
Пийбоди почервеня като домат.
— О, не ме разбирай погрешно. Питах дали се е опитал да изкопчи нещо от теб.
— Ясно. Не съм свикнала с подобни игри. Като всяка нормална жена и аз харесвам представителите на силния пол. — Тя отметна косата си и смутено докосна яката на униформената си риза. — Не се преструвам на девственица, ала не съм излизала с мъже като Касто или като Рурк.