Песента на гладиатора ((Тайните на древния Рим))

Клавдия стана и като заповяда на Нарцис да млъкне, започна да претърсва стаята. Огледа трупа и дрехите, опипа тялото на Спицерий, но освен няколко монети, кама, лични украшения и амулет за щастие не откри нищо. Знаеше, че в тази стая няма тайни места, но беше нелепо да мисли, че някой може да се е промъкнал през прозореца. И така, какво беше станало в действителност? Единственото, което намери, беше онова любовно заклинание върху парчето пергамент. Взе го и отново го разгледа. На него имаше грубо нарисувано сърце с думите AMOR VINCIT AGRIPPINAM и AMOR VINCIT SPICERIUM, „Любовта побеждава Агрипина“ и „Любовта побеждава Спицерий“, изписани над и под него. Тя опипа пергамента с пръст, подуши го, но единствената миризма беше благоуханието, което използваше Агрипина. Раздразнена, Клавдия седна на един стол.

— Нищо! — извика тя. — Нарцисе, върви да намериш Полибий и Муран. Кажи на Океан — ние го срещнахме, онзи едър и дебел мъж — да охранява стълбите. Повикай само Полибий и Муран да дойдат тук.

След малко двамата влязоха в стаята. Клавдия се опита да затвори вратата, но беше безполезно. Тя забеляза, че резетата горе и долу бяха тежки и здрави.

— Разкажете ми какво се случи! — подкани ги тя, върна се и седна на леглото.

Полибий и Муран обясниха как разговаряли със Спицерий в градината. Как хапнали и пили. Спицерий изглеждал малко разсеян, но очаквал да се срещне с Агрипина. Взел виното си и се качил в „Покоите на Венера“ да дремне, преди приятелката му да пристигне.

— И никой не се е качвал горе! — категорично заяви Полибий. — Преди теб, Клавдия, нито слуга, нито някой от клиентите на кръчмата са се качвали горе! Ако Спицерий би пожелал нещо, можел е да изпрати някого за него. Малко ме разтревожи неговата мълчаливост, но пак ще кажа, не обичам да безпокоя хората.

— И не се случи нищо подозрително?

— Нищо! — заяви Полибий — Никой не е влизал в градината, без аз да знам, и тук нямаше никакви подозрителни личност, освен — усмихна се той — някои обичайни клиенти следобеда.

— Муране? — обърна се Клавдия. Гладиаторът се облягаше на стената, вторачен в тавана. — Възможно ли е Спицерий да се е самоубил?

— Не, той беше борец, Клавдия, щеше да търси победа на арената. Единственото, от което се боеше, бе от още един нещастен случай, бедният!

— Значи, бил е убит — заключи Клавдия. — По някакъв начин някой е проникнал в тази стая и е сложил отрова в чашата му. И все пак, невъзможно е, както казваш, той беше войн, щеше да предизвика всеки, който е влязъл.

— Нещо по-важно, аз щях да знам, че е влизал — изпъшка Полибий. — Клавдия, ти знаеш какво ще кажат, нали? — погледна я изпод рошавите си вежди. — Ще ни обвинят, че аз или Муран, или и двамата сме сложили отровата в чашата преди той да си тръгне от градината. Онази тъпа кучка долу вече запя тази песен!