Песента на гладиатора ((Тайните на древния Рим))
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Тайните на Древния Рим #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Дудеков-Кършев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Песента на гладиатора ((Тайните на древния Рим))». Краткое содержание книги:
— Не й обръщай внимание.
— С радост — изохка Полибий, — но вътре и отвън вече се насъбра голяма тълпа.
— Харесвах Спицерий! — извика Муран. — Не съм го убил и той не се е самоубил, но всички ще кажат, че ръцете ми са изцапани с неговата кръв — той започна да диша учестено. — Сега ще трябва да се изправя срещу Мелеагър и всички ще залагат за него. О, между другото, долу край стълбата стоеше някакъв мъж и беше наострил уши. Сигурно от време на време е притичвал до слугите в кухнята да им занесе новини.
— О, този ли! — завъртя очи към небето Полибий. — Това е пратеникът Меркурий, разказвачът на приказки, вестоносецът — потупа Муран по рамото. — Ако Меркурий е дочул нещо от това, което се говори тук, с падането на нощта цял Рим ще го знае. Но хайде да слезем долу и да видим онези негодници.
На вратата се почука; в стаята влезе Валенс, старият военен лекар. Поклони се на Клавдия и като се зави плътно с опърпания си плащ, отиде до леглото и впи очи в трупа. Клавдия напрегнато го наблюдаваше и от потрепването на раменете му и от начина, по който бършеше сълзите си, разбра, че Валенс плаче. Беше сигурна също, че с пръстите си прави християнски знаци. Той я стрелна с поглед през рамо, после изцяло й обърна гръб. Наведе се, прошепна нещо в ухото на Спицерий и докосна челото, очите и устата му. Сетне, поклащайки се напред и назад, започна монотонно да казва някаква молитва, която Клавдия не можеше да разбере, дълбоко въздъхна и влизайки в ролята си на лекар, прегледа тялото и чашата. Когато свърши, придърпа стол и седна срещу Клавдия.
— Какво стана? — прошепна той.
Този мъж не се преструваше, не играеше роля, от него се излъчваше някаква сурова почтеност, която привличаше Клавдия, и тя му разказа всичко. Когато свърши, Валенс кимна в знак на съгласие.
— Диагнозата ти е правилна, господарке. Бих искал само да знам защо Спицерий е бил толкова изплашен, въпреки че — той се изкашля, — от друга страна мисля, че знам. Знам, че звучи противоречиво, но забеляза ли нещо по-различно у него?
Клавдия се загледа в трупа.
— Лицето му — обясни Валенс. — Престана да се гримира, това беше едната малка промяна. Съгласен съм с теб, той никога не би отнел сам живота си. Случилото се преди няколко дена на арената наистина го изплаши — един от най-добрите гладиатори в Рим губи мощта си, губи силата си толкова внезапно, толкова плашещо без каквото и да е предупреждение или обяснение. Нали знаеш, Клавдия, хората като твоя Муран очакват да умрат по един определен начин. Някога имах пациент, който мислеше, че ще умре от дизентерия и когато сърцето му започна да отказва, беше наистина потресен. Със Спицерий беше същото. Той мислеше, че ще умре при някаква героична битка, а не че ще повръща върху пясъка като някакъв заклет пияница — Валенс стана и подритна стола към старото му място. — Толкова очакваше днешния ден! Смяташе Муран за свой брат и толкова искаше да бъде с него! Искаше да се срещне с Агрипина и да прекара нощта на бурно пиршество.
— Обичаше ли Агрипина?
— Тя е безсрамна нахалница, но да! — Валенс потупа Клавдия по рамото. — Мисля, че я обичаше по своему, но страховете му… — Гласът на Валенс се прекърши и той пусна ръка към бедрата си. — Спицерий се измъчваше от страхове. Беше изгубил мъжествеността си; казваше, че ако победи Муран, ще си я върне.
— Мъжествеността си ли?
— Да, за известно време — засмя се Валенс. — Това често става при мъжете, няма нищо сериозно. Добре, ще изчакам нощните пазачи, после ще взема трупа му. Ще го занеса в Сизий, това е малко градче край Капуа, била ли си някога там?
— Не.
Валенс се отправи към вратата.
— А, ето ги, идват. Той се върна.
Нощните стражи бяха пристигнали. Клавдия чу тежките им стъпки по стълбите и след малко командирът на местната полиция Сатурнин заедно с облечените си в кожа подчинени влязоха в стаята заедно с Полибий, който й направи знак с глава да излезе. Клавдия разбра какво ще се случи. Нощните щяха да се скупчат около трупа, щяха да си поискат по чаша от най-доброто вино на кръчмата, щяха да вземат подкуп от Полибий и щяха да обявят, че смъртта няма нищо общо с престоя на Спицерий в кръчмата.
Клавдия слезе долу и се озова сред гълчавата в трапезарията. Обичайните клиенти бяха наобиколили Муран, но Клавдия забеляза в другия край насядали до Агрипина групичка непознати, които я утешаваха. Океан също слезе и застана да пази на вратата, като изкрещя, че кръчмата е препълнена и другите клиенти ще трябва да изчакат. По шума навън Клавдия разбра, че уличната тълпа от съседния проход се е надигнала, хората се събираха да разберат какво става и да разберат дали може да извлекат от станалото някаква облага. Муран й махна с ръка да иде при него, но Клавдия не му обърна внимание и като си проправи път през групичката, отиде направо при Агрипина.