Превъзходството на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кристиян Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Превъзходството на Борн». Краткое содержание книги:
Вашингтон, Лондон, Пекин — терор залива света: вицепремиерът на Китай е екзекутиран брутално от легендарния убиец. Държавни глави, тайпани, босове на престъпния свят — всички са изправени пред ужасни въпроси: С каква цел се е завърнал Борн? Кой му плаща? Кой е следващият в смъртоносния му списък?…
— Какво има? — попита Борн.
— Трябва да вървим бавно и да не издаваме шум.
— Някакви патрули?
— Не знам — вдигна рамене водачът. — Няма хармония.
Тръгнаха напред през гъстата гора, като спираха при всеки крясък на обезпокоена птица и последвалия го плясък от крила. Глухият шум на гората поглъщаше всичко, щурците свиреха своята безкрайна симфония, отнякъде се обади бухал и друг му отговори, малки животинки пробягваха през шубраците. Борн и неговият водач стигнаха до края на дърветата, откъдето отново започваше открит склон с висока трева, след който се виждаха тъмните очертания на друга гора.
Имаше и нещо друго. Виждаше се светлина на върха на следващия хълм, там, където гората свършваше. Беше светлина от огън, от лагерен огън! Борн трябваше да запази самообладание, за да не хукне напред. Търпението сега беше всичко; неясни спомени го накараха да се довери на себе си, напомниха му, че той е най-добрият. Търпение. Щеше да прекоси полето и безшумно да се изкачи до края на гората, щеше да намери кътче, откъдето се виждаха ясно огънят и мястото на срещата. Ще чака, ще наблюдава, за да разбере кога да направи своя ход. Толкова често го беше правил — подробностите му се изплъзваха, но не и схемата. Някой щеше да се отдели от огъня и той щеше да се спусне след него безшумно като котка, докато дойде моментът.
„Мари, този път няма да се провалим. Чувствам се обладан от невероятна непорочност — знам, че звучи идиотски, но е истина… Мога да мразя със същата непорочност. Мисля, че идвам оттам… Три тела, облени в кръв, които се носеха по течението на реката, ме научиха да мразя. Кървав отпечатък от ръка върху една врата в Мейн ме научи да засиля тази омраза. Рядко изпадам в несъгласие с теб, любов моя, но в Женева ти грешеше, грешеше и в Париж. Аз съм убиец.“
— Какво става с теб? — прошепна китаецът, като приближи глава към Джейсън. — Не отговаряш на сигнала ми!
— Съжалявам, бях се замислил.
— И аз мислех — за нашия живот!
— Не се тревожи, вече можеш да ме оставиш. Виждам огъня. — Борн извади от джоба си парите. — По-добре да продължа сам. Сам човек се забелязва по-трудно, отколкото двама.
— Предположи, че има патрули. В Макао ти ме победи, но тук мога да ти бъда от полза.
— Ако има такива, целта ми е да хвана един от тях.
— Но защо, за Бога?
— Трябва ми оръжие. Не мога да рискувам да го пренасям през границата.
— Aiya!
Джейсън му подаде парите.
— Всичко е тук. Девет хиляди и петстотин. Ако искаш, ги преброй. Имам малко фенерче.
— Човек не се съмнява в честността на този, който го е победил. Достойнството няма да позволи подобна несправедливост.
— Думите ти са чудесни, но един съвет от мен — не купувай диаманти от Амстердам със затворени очи. Хайде тръгвай сега, територията е моя.
— А това е моето оръжие — каза водачът и извади от колана си пистолет. — Използвай го, ако ти потрябва. Пълнителят е с девет патрона. Оръжието не е регистрирано.
— Ти пренесе това през границата?
— А ти донесе часовника. Щях да го пусна в някоя кофа за боклук, но когато подадох часовника на охраняващия, видях как лицето му се промени.
— Добре, благодаря. Но трябва да ти кажа, че ако си ме лъгал, ще те намеря. Запомни го.
Борн запълзя бавно, все по-бавно през участъка от висока трева, покрит с коприва, благодарен на найлоновото яке, което го пазеше. Инстинктивно разбра защо китаецът не искаше да дойде с него. Полето с високата трева беше най-логичното място, където можеха да се спотайват патрули. При всяко мръдване тревата се разлюляваше по характерен начин, затова придвижването му напред трябваше да става пълзешком, така, както повей на вятъра я накланяше настрани. Усети полъх от планината. Придвижи се напред и стигна на десет стъпки от пазача. Стъпка по стъпка Борн пълзеше към края на полето; сега застана на една линия с наблюдателя. Човекът гледаше в пространството пред него. Джейсън се придвижи с още една стъпка. Вече виждаше през стръковете. Пазачът погледна в другата посока. Сега!
Борн изскочи от тревата и се хвърли върху него. В паниката си пазачът инстинктивно замахна с приклада на пушката, за да се предпази. Джейсън грабна цевта, изскубна пушката и я стовари върху главата му. Мъжът се свлече на земята. Борн бързо го скри в тревата. С възможно най-малко движения Джейсън свали якето му, накъса на ивици ризата на гърба му и го върза така, че всяко движение, което направеше, щеше да стегне превръзката още повече. Устата му беше запушена, като ивицата плат беше стегната около главата.