Другата Болейн
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #2
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владка Кочешкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Другата Болейн». Краткое содержание книги:
Тя се засмя без да иска на думите му и Джордж се наведе и я целуна бързо по бузата.
— Така е — увери я той. — Наистина си самото съвършенство. Всички ние те обожаваме. Дръж се, за Бога. Ако някой узнае каква е истинската ти същност, всички сме загубени.
Тя се дръпна и щеше да го зашлеви, но той се изплъзна, разсмя се насреща й и щракна с пръсти към мен.
— Хайде, малка бъдеща кралице! — каза той. — Всичко готово ли е? Тръгваш ли? — той се обърна към Ана. — Той ще може да влезе вътре, нали? Надявам се, че не си я натъпкала като някой шлеп с въглища.
— Разбира се, че ще може — каза тя сърдито. — Но предполагам, че адски ще боли.
— Няма да се безпокоим за това, нали така? — усмихна й се Джордж. — Все пак ние пращаме при краля своя залог за успех, а не просто някакво си момиче. Хайде, миличка! Имаш да свършиш някои работи за нас, семейство Болейн, и всички ние разчитаме на теб!
Той продължи да бърбори, докато минавахме голямата зала и се изкачвахме нагоре по стълбището към кралските покои. Когато влязохме, при Хенри стоеше кардинал Уолси; тогава Джордж ме придърпа да седна до прозореца и ми подаде чаша вино, докато чаках кралят и неговият най-доверен съветник да завършат разговора, който водеха шепнешком.
— Вероятно обсъждат да не е изчезнала някоя чиния от кухнята — прошепна ми Джордж дяволито.
Аз се усмихнах. Опитите на кардинала да намали разточителството в кралското домакинство предизвикваха подигравки от страна на онези придворни, към които се числеше и моето семейство, чиито удобства и печалби зависеха от безразсъдството и екстравагантността на кралското разточителство.
Кардиналът, който беше зад нас, се поклони и направи знак на пажа си да събере книжата му. Той кимна на мен и на Джордж, когато Джордж ме поведе към стола му до камината.
— Желая ви лека нощ, ваше величество, мадам, сър — каза той и напусна стаята.
— Ще пийнете ли чаша вино с нас, Джордж? — попита кралят.
Аз хвърлих на брат си умоляващ поглед.
— Благодаря ви, ваше величество — каза Джордж и наля вино на краля, на мен и на себе си. — До късно ли имате дела, сир?
Хенри махна презрително с ръка.
— Нали го знаете кардинала — каза той. — Никога не спира да работи.
— Трябва да е дяволски скучно — каза Джордж безочливо.
Предателският смях на краля отекна в стаята.
— Действително е дяволски скучно — съгласи се той.
Той изпрати Джордж в единадесет, а ние си легнахме към полунощ. Прегърна ме нежно, похвали наедрелите ми гърди и заобления корем, и аз запомних тези думи, за да мога да кажа на майка си, че кралят ме харесва именно така, когато тя започнеше отново да ме кори за пълнотата ми. Ала не изпитах удоволствие. Когато бяха взели бебето ми, сякаш бяха отнесли и частица от мен със себе си. Не можех да обичам този мъж, знаейки, че не би ме изслушал и че не ми бе позволено дори да му изплача мъката си. Той беше баща на децата ми, но нямаше да се поинтересува от тях до момента, в който те не пораснеха достатъчно, за да ги включи в сметките си като наследници. Той беше мой любовник години наред, и все пак една от задачите ми беше да се старая той никога да не ме опознае. Когато беше върху мен и вътре в мен, аз се почувствах така самотна, сякаш се бях превърнала в кораба, който носеше моето име, изоставен сред морската шир.
Хенри заспа почти веднага след като свърши, започна да диша тежко, легнал наполовина върху ми, брадата му беше на шията ми, а вкисналият му дъх заливаше лицето ми. Тежестта и дъха му събуждаха в мен желание да крещя, но аз лежах неподвижно. Аз бях от рода Хауърд. Не бях някоя развратна кухненска прислужница, която не можеше да понесе малко неудобство. Лежах неподвижна и си представях лунната светлина, обляла рова около Хевър, мечтаех за малката си стаичка и за удобството на собственото си легло. Избягвах да мисля за децата си: за малката Катерина, потънала в сън в Хевър и за Хенри, сгушил се в люлката си в Уиндзор. Не можех да рискувам да заплача в кралското ложе. Трябваше да съм готова за усмивка, когато и да се събудеше той.
За моя изненада, той се размърда към два сутринта.
— Запалете свещ — каза той. — Не мога да спя.
Станах от леглото и почувствах как цялото тяло ме боли от неудобното положение, в което бях лежала неподвижно под тежкото му тяло. Разрових дървата в огъня и запалих свещта от пламъците му. Хенри седна в леглото и се загърна с одеяло. Аз облякох робата, седнах до огъня и зачаках да чуя желанията му.