Другата Болейн
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #2
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владка Кочешкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Другата Болейн». Краткое содержание книги:
— Беше много хубаво — каза хладно кралицата.
Ана стрелна краля изпод спуснатите си ресници. Поклони се повторно и дойде да седне до мен на скамейката.
Хенри се върна към разговора с жена си.
— Ще отида да навестя принцеса Мери по време на пътуването си през лятото — каза той.
Кралицата прикри изненадата си.
— Къде ще се срещнем с нея?
— Казах, че аз ще се срещна с нея — отвърна Хенри хладно. — Тя ще дойде там, където я повикам.
Тя не трепна.
— Бих желала да видя дъщеря си — настоя тя. — Не съм я виждала от месеци насам.
— Възможно е — каза Хенри. — Ще дойде и при вас — там, където ще бъдете.
Кралицата кимна, разбрала — както разбраха между другото и всички придворни, наострили уши да чуят разговора — че това лято тя нямаше да придружава краля.
— Благодаря — каза кралицата лаконично и с достойнство. — Вие сте много добър с мен. Тя ми пише, че напредва с изучаването на латинския и гръцкия. Надявам се, че ще се докаже пред вас като истинска принцеса.
— Гръцкият и латинският няма да й помогнат много, когато й се наложи да ражда синове и наследници — отсече кралят. — По-добре ще е за нея да не израсне като някоя начетена гърбава мома. Първата грижа на една принцеса трябва да е раждането на крал. Както би трябвало да ви е добре известно, мадам.
Дъщерята на Изабела Испанска, една от най-образованите жени в цяла Европа, сключи ръце в скута си и се загледа в отрупаните си с пръстени тънки пръсти.
— Да, действително ми е известно.
Хенри скочи на крака и плесна с ръце. Музикантите в миг притихнаха и зачакаха заповедите му.
— Селски танц — нареди той. — Нека потанцуваме преди вечеря!
Те веднага подеха жизнерадостна мелодийка и придворните се втурнаха да заемат местата си. Хенри пристъпи към мен, аз станах, но той само ми се усмихна и подаде ръката си на Ана. Тя сведе очи и мина покрай мен, без да ме погледне. Роклята й бутна небрежно коленете ми встрани, все едно искаше да ми каже, че трябва да се оттегля — сякаш нареждаше на всички да не се пречкат на пътя й. Тя продължи напред, а аз вдигнах очи и срещнах погледа на кралицата. Тя ме изгледа с безразличие, така, както се гледат борещите се за надмощие птички в гълъбарника. Все едно беше коя ще победи. Така или иначе всички накрая щяха да свършат в чинията.
Аз очаквах с нетърпение лятното пътуване, за да отида в Хевър при децата си, но все не можехме да потеглим, защото кардинал Уолси и кралят не можеха да се споразумеят къде да отидем по-напред. Кардиналът, зает да преговаря с новите съюзници на Англия — Франция, Венеция и папата — срещу Испания, настояваше дворът да не се отдалечава твърде много от Лондон, за да може кралят да се отзове бързо, ако се наложеше да воюваме.
По същото време в Лондон и в околностите му върлуваше чума, а Хенри изпитваше истински ужас от болестта. Той искаше да отидем далеч в провинцията, където водата беше по-чиста и където тълпите просяци и молители нямаше да го следват по петите в градската жега. Кардиналът изтъкваше най-убедителните доводи, с които разполагаше, но Хенри беше неумолим в желанието си да избяга от болестите и от смъртта. Беше дори готов да отиде в Уелс да навести принцеса Мери, но никой не можеше да го задържи близо до Лондон.
Не ми беше позволено да се отдалечавам без изричното разрешение на краля или без Джордж като придружител. Те играеха тенис в топлата закрита зала, окъпана от слънчеви лъчи. Аз ги гледах: Джордж нанесе добър удар, топката се удари шумно в тавана и падна на корта, но Хенри беше вече там и я запрати с мощен удар към ъгъла.
Джордж вдигна ръка, отбеляза удара и отново би сервис. Ана стоеше встрани, в сенчестата част на корта, заедно с няколко други придворни дами. Те всички бяха застинали неподвижно, изящни като нежни статуи пред някой фонтан, облечени изискано и тръпнещи в очакване на кралска благосклонност. Стиснах зъби, потискайки внезапно обзелото ме желание да седна до нея, да я засенча; ала вместо да го сторя, седях настрани и чаках кралят да свърши играта.
Той, разбира се, победи. Джордж поведе, но когато му оставаше само една точка до победата, изгуби убедително. Всички дами заръкопляскаха, Хенри се обърна към тях, заруменял и усмихнат, и тогава ме забеляза.
— Надявам се, че не заложихте на брат си.
— Никога не би ми хрумнало да залагам срещу ваше величество в игра, изискваща такива умения — казах аз. — Твърде съм загрижена за скромното си състояние.
Той се засмя на думите ми и взе една кърпичка от пажа, за да попие потта по зачервеното си лице.