Другата Болейн

— Той се отнася прекрасно с вас.

— Да, чичо Хауърд — отговорих любезно.

— От майка ви разбрах, че се топите от мъка по децата си.

Прехапах устни, за да спра сълзите, които напираха в очите ми.

— Защо, за Бога, гледате така?

— Нищо — прошепнах аз.

— Тогава се усмихнете.

На лицето ми се появи същото онова театрално изражение, от което майка ми беше останала доволна; той се взря в мен оскърбително и закима.

— Добре. Не си въобразявайте, че можете да си позволите да бездействате и да се глезите, само защото сте му родили син. Бебето ще ни е безполезно освен ако вие сама не направите следващата крачка.

— Не мога да го накарам да се ожени за мен — казах тихо. — Той е все още женен за кралицата.

Той размаха пръст.

— За Бога, жено, нищо ли не знаете? Това никога не е било така маловажно. Сега сме на косъм от война с племенника й. Той е едва ли не в съюз с Франция, а папата и Венеция са противници на испанския император. Дотам ли се простира невежеството ви, че да не го знаете?

Аз поклатих глава.

— Трябва да стане ваша грижа да си изяснявате такива неща — каза той остро. — Ана винаги го прави. Новите съюзници ще нападнат испанския крал и ако те започнат да печелят. Хенри ще се присъедини към тях. Кралицата е леля на най-големия враг на цяла Европа. Тя вече няма никаква власт над него. Тя е леля на един отцепник.

Аз поклатих невярващо глава.

— Не е минало много време от битката при Павия, когато тя беше спасителката на страната.

Той щракна с пръсти.

— Всичко това е минало. За вас също трябва да се превърне в такова. Майка ви казва, че не се чувствате добре — истина ли е това?