Другата Болейн
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #2
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владка Кочешкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Другата Болейн». Краткое содержание книги:
Аз погледнах лицето й, оживено и сияйно. Изящната шапчица красеше главата й, придърпваше назад косите й и показваше гладката й кожа.
— Когато започнат да пускат змиите във водата, непременно ще кръсти някоя на твое име — обещах й аз. — Тръгвай си, Ана. Твърде съм уморена, за да се карам с теб.
Тя веднага стана и отиде до вратата.
— Ако той пожелае мен вместо теб, ще трябва да ми помагаш така, както аз помагах на теб досега — предупреди ме тя.
Аз затворих очи.
— Ако той предпочете теб, тогава ще взема новороденото, и с Божията благословия заминавам за Хевър; а ти можеш спокойно да завземеш краля, кралския двор и умножаващите се ежедневно завист и омраза, при това с благословията ми. Но не смятам, че той е мъж, който може да направи любовницата си щастлива жена.
— О, аз няма да му ставам любовница — каза тя презрително. — Нали не очакваш и аз да стана разпътница като теб?
— Той никога няма да се ожени за теб — предрекох аз. — А дори да реши да го направи, трябва добре да си помислиш. Погледни кралицата, преди да се засилиш да заемеш мястото й. Погледни изстрадалото лице на тази жена и се запитай доколко е възможно бракът ти с нейния съпруг да ти донесе щастие.
Ана се спря на вратата.
— Хората не се женят за крале, за да бъдат щастливи.
През февруари имах още един посетител. Съпругът ми, Уилям Кери, дойде да ме види рано една сутрин, докато закусвах хляб и месо с ейл.
— Не исках да ви прекъсвам, докато се храните — каза той учтиво, застанал на вратата.
Аз махнах с ръка на прислужницата.
— Отнесете това — чувствах се в неизгодно положение, застанала пред погледа на добре облечения си, хубав съпруг с наедрялото си безформено тяло.
— Дойдох да ви донеса благопожеланията на краля. Той учтиво ме помоли да ви предам, че ме е удостоил с още няколко земи. Отново съм ви задължен, мадам.
— Радвам се.
— Правилно ли ми подсказва неговата щедрост, че ще трябва да дам името си на новороденото?
Аз се размърдах неловко в леглото.
— Не е споделял с мен желанията си. Но предполагам…
— Още един Кери, значи. Интересно семейство създаваме.
— Да.
Той взе ръката ми я целуна, сякаш внезапно се разкая за шегата си.
— Изглеждате много бледа и уморена. Този път сякаш не ви е леко?
Почувствах как сълзите ми напират от неговата неочаквана доброта.
— Не, този път не е леко.
— Не се ли страхувате?
Аз сложих ръка на издутия си корем.
— Малко.
— На ваше разположение ще бъдат най-добрите акушерки в цялото кралство — напомни ми той.
Аз кимнах с глава. Нямаше смисъл да му обяснявам, че и миналия път ми бяха предоставили най-добрите акушерки, които ме занимаваха три нощи подред с най-страшните разкази за мъртвородени, които една жена можеше да чуе.
Уилям се отправи към вратата.
— Ще кажа на краля, че имате напълно здрав и безгрижен вид.
Аз се усмихнах вяло.
— Да, моля ви, и му предайте, че съм негова покорна слугиня.
— В момента той е доста зает със сестра ви — отбеляза Уилям.
— Тя е очарователна жена.
— Не се ли опасявате, че тя може да ви измести?
Аз посочих тъмнината и тежките завивки, огъня в камината и тромавото си тяло.
— Боже мой, съпруже, всяка жена на света би могла спокойно да заеме мястото ми, стига да е съгласна да го стори тази сутрин.
Той се засмя с глас на думите ми, свали шапка, поклони ми се и излезе. Лежах в тишината и гледах как завивките на леглото се движат бавно. Беше февруари, бебето се очакваше най-рано в средата на месеца. Имах чувството, че времето е спряло.
Благодаря на Бога, че се роди по-рано. И благодаря на Бога, че се роди момче. Малкото ми момченце се роди в четвъртия ден от месец февруари. Момче: здраво момче, признато за кралски син; семейство Болейн държаха всички козове в ръцете си и можеха да играят с тях.
Лятото на 1526
Само че не успяха да включат мен в играта.
— Какво, за Бога, става с вас? — поиска да узнае майка ми. — Минаха поне няколко месеца, откакто родихте и сте толкова бледа, че човек би ви взел за чумава. Болна ли сте?
— Кървенето не спира — погледнах лицето й с надежда да открия в него поне капка съчувствие. То обаче си оставаше безизразно и нетърпеливо. — Страхувам се, че ще кървя, докато не издъхна.
— Какво казаха акушерките?
— Казаха, че щяло да спре, когато му дойде времето.
Тя изпуфтя.
— Толкова сте надебеляла — започна да се жалва тя. — И сте толкова… толкова скучна, Мери.
Аз я погледнах и почувствах как очите ми се напълниха със сълзи.
— Зная — казах й. — Точно така се чувствам.