Другата Болейн
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #2
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владка Кочешкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Другата Болейн». Краткое содержание книги:
— Кажете ми — обърна се той към мен тихо, но заплашително. — Ако желаете да видите децата си в Хевър това лято. Кажете ми, ако искате да видите сина си, преди да му е дошло времето да носи дълги панталони.
Аз кимнах, поех си дълбоко дъх и разказах на чичо дума по дума онова, което кралят ми беше казал в мрака и уединението на своето ложе, какво му бях отвърнала, как той бе плакал, а след това бе заспал. Лицето на чичо ми приличаше на посмъртна маска от мрамор. Не можах да прочета нищо по него. Накрая той се усмихна.
— Можете да пишете на дойката и да й кажете да заведе бебето в Хевър. Ще можете да го посетите до месец — каза той. — Справихте се чудесно, Мери.
Аз се поколебах, но той махна с ръка, за да ме отпрати.
— Можете да си вървите. О, има още нещо. Ще придружавате ли негово величество на лова днес?
— Да — отвърнах.
— Ако тогава или по-късно през деня той отново заговори за същото, продължавайте в същия дух. Продължавайте тази игра.
Аз се поколебах.
— В какъв смисъл?
— Вие сте очарователно глупава — каза той. — Не му давайте никакви съвети. Имаме си учени хора, които да му дадат необходимите теологични съвети, както и правници, които да го посъветват за развода му. Вие само продължавайте да бъдете все така очарователно плиткоумна, Мери. Удава ви се прекрасно.
Той забеляза, че се обидих и се усмихна на Джордж.
— Тя е много по-сладка от сестра си — каза той. — Прав бяхте, Джордж. Тя ще бъде идеалното стъпало, което ще ни отведе нагоре по стълбата.
Джордж кимна и ме изведе от стаята.
Установих, че цялата треперя под напора на смесени чувства — измъчваше ме мисълта за собственото ми предателство спрямо краля, и гняв към чичо ми.
— Стъпало, така ли? — изсъсках аз.
Джордж ми предложи ръката си и аз я хванах с разтреперани пръсти.
— Разбира се — каза той нежно. — Задачата на чичо е да мисли как семейството ни да си проправя път нагоре и само нагоре. Никой от нас не представлява нещо повече от едно стъпало в стълбичката към успеха.
Щях да се отскубна от него, ако не ме беше стиснал така здраво.
— Не искам да съм никакво стъпало! — възкликнах аз. — Ако можех да избирам, щях да съм дребна земевладелка в Кент, двете ми деца щяха да спят в постелята си край мен нощем, а за съпруг щях да имам честен мъж, който да ме обича.
Джордж ми се усмихна в притъмнелия двор, повдигна с пръст брадичката ми към лицето си и ме целуна леко по устните.
— Всички бихме искали същото — увери ме той весело, но в думите му нямаше и капчица искреност. — Ние до един сме провинциалисти по душа. Ала някои имат призванието да вършат големи дела и ти си най-великата Болейн в целия кралски двор. Радвай се, Мери. Помисли само как ще побеснее Ана от всичко това.
Същия ден отидох с краля на дълъг лов — яздихме мили наред край реката, преследвайки един елен, докато накрая хрътките го принудиха да скочи във водата. Бях готова да заплача от изтощение, когато след завръщането ни в двореца се оказа, че няма време за почивка. По-късно имаше увеселение край реката — музикантите, заедно с придворните дами на кралицата, бяха на баржи. Кралят, кралицата, някои от дамите й и аз, гледахме от брега как трите баржи идват бавно нагоре по течението на реката и чувахме натрапчивата мелодия, носеща се над водата. Ана беше застанала на носа на една от баржите и сипеше розови листенца; забелязах, че Хенри не я изпуска и за миг от очи. До нея имаше други дами, които игриво и кокетно прихващаха полите на роклите си, докато ги сваляха на брега. Ала единствено Ана демонстрираше неповторимо прелъстителна самоувереност в походката. Движеше се така, сякаш всички мъже гледаха само нея. Вървеше така, сякаш бе неустоима. Беше така убедителна, че всеки кавалер от кралския двор, който я погледнеше, я смяташе за неотразима. Когато и последната нота от песента заглъхна, и мъжете, които се возеха на другите баржи скочиха на брега, всички се засуетиха около нея. Ана застана на подвижното мостче и се засмя, сякаш изненадана от безразсъдството на младите придворни, и аз видях усмивката, която грейна на лицето на Хенри в отговор на нейния смях. Ана отметна коси, обърна им гръб, сякаш сред тях нямаше ни един достоен за нея, и отиде право при краля и кралицата, за да им се поклони.
— Понрави ли се нашето представление на ваше величество? — попита тя така, сякаш сама беше устроила тържеството и му го бе представила, а не кралицата, която всъщност се беше разпоредила да организират забава за краля.