Другата Болейн

— Вероятно няма да ме извика — отвърнах. Бях толкова отпаднала след танците и след половинчасовото стоене на крак, докато кралят тържествено пожелаваше лека нощ на кралицата, че единственото, което исках, беше да се търкулна в леглото.

На вратата се почука — беше Джордж. Той подаде глава на вратата.

— Много добре — каза той, като ме видя полугола и измита. — Кралят иска да дойдеш. Можеш само да наметнеш нещо и тръгвай.

— В такъв случай кралят е голям смелчага — каза Ана злобно. — От гърдите й още тече мляко освен това кърви и от най-малкото избухва в плач.

Джордж се захили момчешки.

— Бог да те благослови, Анамария — не съм виждал по-мила сестричка от теб. Представям си как тя всеки ден благодари на Господа, че има компаньонка като теб, която да я поддържа винаги в добро настроение.

Ана поне имаше благоприличието да си придаде смутен вид.

— Имам нещо за кръвта — каза той и извади малко навито парченце плат от джоба си.

Аз го изгледах подозрително.

— Какво е това?

— Една от проститутките ми каза за него. Слагаш си го вътре и кървенето спира за известно време.

Аз се намръщих.

— А не пречи ли?

— Тя каза, че не. Хайде, Мериан. Тази вечер трябва да бъдеш в леглото му.

— Тогава се обърни — казах аз. Джордж се обърна към прозореца, аз отидох до леглото и започнах да се опитвам несръчно да свърша каквото ми каза.

— Дай на мен — каза Ана сърдито. — Боже, трябва всичко да правя вместо теб.

Тя пъхна парцалчето и го натисна още навътре. Простенах болезнено, и Джордж почти се извърна.

— Няма нужда да убиваш момичето — каза той добронамерено.

— Нали трябва да отиде навътре? — попита Ана, зачервена и сърдита. — Трябва да я запуша, нали така?

Джордж ми подаде ръката си. Аз паднах от леглото, превивайки се от болка.

— Боже Господи, Ана, ако някога напуснеш този двор, спокойно можеш да се уредиш като вещица — каза той закачливо. — Имаш необходимите маниери.

Тя се навъси.

— Защо си толкова кисела? — попита я той, докато аз завързвах робата си на кръста и нахлузвах обувките си с алените токчета.

— Не съм — каза Ана.

— О-хо! — каза той, внезапно разбрал какво става. — Всичко ми е ясно, мистрес Ана. Наредили са ти да се оттеглиш и да го отстъпиш на Мери. Ти ще си останеш придворна дама на кралицата, докато сестра ти се изкачва на престола.

Тя се намуси и ревността за миг заличи цялата й красота.

— Аз съм на деветнадесет години — каза тя горчиво. — Половината кралски двор е убеден, че съм най-красивата жена в целия свят. Всички знаят, че съм най-остроумната и елегантната дама. Кралят не може да откъсне очи от мен. Сър Томас Уайът замина за Франция, за да ме забрави. А в същото време сестра ми е женена и има две деца от самия крал. Кога най-сетне ще дойде и моят ред? Кога ще се омъжа? Кой може да е добра партия за мен?

В стаята се възцари тишина. Джордж сложи ръка на поруменялата й буза.

— О, Анамария — каза той нежно. — За теб няма достатъчно добра партия. Дори самият френски крал или испанският император не са достатъчно добри. Ти си прекрасно, съвършено създание. Бъди търпелива. Когато се окажеш сестра на английската кралица, ще имаме голям избор. По-добре да помогнем на Мери да се уреди, така че да ти бъде от полза, вместо да бързаш да се хвърляш в обятията на някой нещастен херцог.