Электронная книга - «Огненият орден». Краткое содержание книги:
„Това вече е лошо“ — помислих си ядосано. Ако не можехме да напускаме къщата, то и гости едва ли щяха да могат да ни идват. Как тогава ще осъществяваме контакт с вампирите? От друга страна, щом единият от пазачите ни ще е Ник, то не всичко беше загубено.
Серж ни изгледа сурово:
— Значи така, стойте тук, събирайте сили преди заминаването ви във форт Скол и не се опитвайте да предприемате нищо.
— Какво говориш — размаха ръце Чез. — И през ум не ни минава.
Той ми намигна съзаклятнически, при това така демонстративно, че всички да го забележат.
„Няма да спре да ги дразни — помислих си ядосано. — Не сме в положение да показваме зъби. Трябва да кротуваме и да мислим какво да правим по-нататък.“
Серж си отиде, оставяйки ни разстроени, въпреки че бяхме подготвени за новината за домашния арест. Впрочем Наив не изглеждаше особено разстроен, по-скоро обратното — прозявайки се с наслада, той се отправи към стаята си да „довърши интересен сън“. А ние с Чез и Велхеор се качихме в стаята ми, за да обсъдим наново ситуацията. Уви, съвместната ни мозъчна атака не измисли нищо ефективно.
— Значи остава ни да чакаме известие от „свободните“ вампири — обобщи Чез. — Алиса ще доведе бедния Стил, макар че все още не разбирам как може да му се помогне.
— Аз също — казах честно. — И между другото, щом ще ни надзирава Ник, имаме чудесна възможност да получим повече информация за възможностите на третокурсниците и да опитаме да намерим някаква възможност да помогнем на Стил. Още повече, че Ник наскоро обеща да ме научи на няколко заклинания.
— Учене, учене и пак учене — насмешливо изкоментира Велхеор.
— Точно така — ентусиазирано потвърди Чез. — Колкото повече научим, толкова по-бързо ще можем да им отмъстим за тормоза и надменното отношение!
— Е, добре, нека Зак да върви да се учи, има нужда от това — съгласи се вампирът. — А ти — и той сложи ръка на рамото на Чез — ще останеш и ще ми разкажеш какъв е този Стил, за когото цял ден всички говорят.
Вземайки от Чез „пелената“ за уроците с Ник, аз оставих приятеля си в компанията на неговия идол и се върнах в залата. По пътя се опитах да измисля някакъв претекст, с който да измъкна от приказливия третокурсник колкото се може повече полезна информация относно метода за изтриване на паметта, използван в Академията. Но всичките ми усилия се оказаха излишни. Първо, така и не успях да измисля разумен претекст, и второ, не ми се и наложи — Ник сам премина към желаната тема. Вярно, че това стана едва след няколкочасови усилени тренировки под негово ръководство. Между другото, Чез така и не се появи, за да се включи в обучението. Изглежда Велхеор напълно беше завладял вниманието му, разказвайки поредната кървава история или споделяйки някои екзотични методи за умъртвяване на себеподобните си.
— И все пак имаш невероятни способности — каза Ник, гледайки ме как сплитам потоците енергия на тестовото заклинание, предназначено да определи предела на способностите ми. Потоците на четирите елемента се сплитаха плавно и равномерно, но всеки път един от потоците ставаше нестабилен и структурата се разпадаше на парчета. Понякога това ставаше почти веднага, а понякога едва след като заклинанието набереше сила, достижима от малко Майстори.
— Невероятни и непредсказуеми — въздъхнах аз.
За разлика от Ник, аз прекрасно знаех от какво точно са причинени тези проблеми, което изобщо не ми пречеше искрено да се възмущавам от нестабилността на заклинанието.
— Интересно, и към забранената магия ли имаш такива способности?
Опитах се да изобразя истинско учудване:
— Към забранената магия?
— Ти какво, не си ли чувал за нея?
— Да, чувал съм… — загубих концентрация и сплитането ми за пореден път се разпадна, изчезвайки с леко проблясване. — Това е магия на драконите, нали?
— Точно така — потвърди третокурсникът. — Ей, ти някога изобщо поглеждал ли си в библиотеката на Академията?
— Не ни беше до библиотеки — свих виновно рамене. — През по-голямата част от времето практикувахме бойни магии.
— О, да. Вие се обучавахте по новата програма, без теоретична подготовка — Ник се почеса по носа. — Всичко си има своя чар — ние, например, започнахме с двубоите едва в средата на втори курс. Като цяло, магията на драконите наистина е свързана със сънищата. Навремето в Академията е имало отделна катедра, занимаваща се със забранената магия, но тя била закрита след някакъв нещастен инцидент. Впрочем това е било много отдавна, когато тази магия още не е била забранена. За съжаление много бързо станало ясно, че практикуващите я скоро полудявали. Всички без изключение.