Электронная книга - «Огненият орден». Краткое содержание книги:
— После ще поговорим — подхвърли през рамо и изчезна през вратата.
В залата останахме само аз, Чаз, Наив и продължаващият да дреме Велхеор.
— И как смяташ да помогнеш на Стил? — попита с интерес Чез.
— Нямам представа — отговорих честно. — Но ако той е тук, ще ми бъде по-спокойно.
— А не мислиш ли, че някой от третокурсниците може да го познае?
— Не би трябвало — казах неуверено. — Дори и някога да са го срещали в Академията, никой освен Майсторите не знае името на предателя, а в сегашното си състояние Стил има много малко общо с предишния си вид. Аз самият едва го познах.
Чез се намръщи:
— Да, ужасно се отнесоха с него…
— А на нас може ли да заличат паметта? — обади се Наив.
Ние с Чез се втренчихме в него:
— Това пък защо?
— Ами нали Ник каза, че сме предатели… излиза, че сме като Стил?
Де да беше всичко толкова просто.
— Надявам се, че Серж няма да бъде толкова категоричен — отговорих уклончиво. — Може би Ник ще му повлияе малко.
Велхеор се прозя и отвори очи:
— На твое място не бих се доверявал на този човек. Каквото ще да казва, но онзи ден открих в къщата няколко отлично действащи подслушващи заклинания, направени от него. Между другото, едно от тях беше в твоята стая, Зак. Разбира се, от добра дуща ги унищожих всички, но кой знае какво е успял да чуе.
Много ми се искаше да попитам как вампир, загубил способността си към Изкуството, унищожава заклинания, но сега не беше времето и мястото за въпроси, доколкото зад вратата вече се чуваха уверени стъпки. Не беше трудно да се отгатне кой точно бързаше да ни посети.
Серж и компания влязоха свойски в Прокълната къща и се пръснаха из залата, сякаш заемаха подходящи позиции за атака. Нима наистина са си мислели, че щом чуем за домашния арест и ще се опитаме да се съпротивляваме? Не сме чак такива идиоти, дори беше обидно.
— Добро утро — с лека насмешка поздравих аз.
Сериозните лица на третокурсниците само ме развеселиха. Макар че в лицето на Серж с удоволствие бих стоварил нещо много тежко.
— Добро — по инерция каза Серж и веднага премина към въпроса: — Къде са останалите?
— Нямам никаква представа — свих рамене. — Току-що се събудих.
Серж погледна към Чез.
— Разхождат се някъде — неопределено махна с ръка рижия ми приятел. — Сигурно скоро ще се върнат. Защо питаш?
— Поставям ви под домашен арест до пълното решение на проблема със „свободните“.
Ние с Чез едновременно изкрещяхме:
— С какво право?!
Без да се наговаряме, но се получи практически в унисон и много естествено. Самият аз повярвах в своето възмущение, макар в действителност дори да не се ядосах. Ние така или иначе щяхме да ги надхитрим. Длъжни бяхме да ги надхитрим.
— Вие нарушихте пряка заповед на Академията и ни попречихте да заловим врагове на Империята. Това е достатъчно и за много по-тежко наказание.
— Е, малко объркахме заклинанията — усмихна се Чез. — Защо веднага обвинявате в измяна?
— Говори ми още — заплаши го с юмрук Грон.
За моя немалка изненада Чез реагира неочаквано сдържано и само изпрати третокурсника на далечно и много вълнуващо пътешествие, подробно описвайки всички предстоящи му изпитания, включително и от интимен характер. Грон съвестно изслуша тирадата на Чез, а после се хвърли напред с явно агресивни намерения, но двама негови приятели успяха да го хванат и да го удържат.
— И аз ли съм под домашен арест? — с искрено любопитство попита Велхеор, наслаждавайки се на случващото се.
— Как може да си го помислите — бързо отвърна Серж. — Вас никой не би посмял да ви задържи — и много тихо добави: — А и не би могъл…
„Ето кой би могъл да ни бъде куриер — със закъснение си помислих аз, но погледнах към вампира и се поправих: — Макар че той така или иначе няма да се съгласи. Било заради принципа, било просто от злоба.“
Серж погледна към Грон и още един ученик:
— Идете да намерите Алиса и Невил. Първата сигурно е при нисшите в кръчмата „При добрия вампир“, а вторият се мотае някъде в квартала на друидите. Доведете ги тук.
„О-хо, каква осведоменост“ — изненадах се аз. За Невил не знаех, но точно Алиса нямаше да намерят. Надявах се, че вече е по пътя към селото. Жалко само, че не помислихме как незабелязано ще вмъкнем Стил и къде по принцип ще го настаним. От това, което видях, той щеше да има нужда от човек, който постоянно да е с него.
Всички третокурсници си тръгнаха, оставяйки ни с Ник, Серж и чипоносия Антер.
— Оставате в случай, че им трябва нещо — нареди Серж на другите двама. — Ще покрия къщата с щит, така че никой да не може да излезе без ваше разрешение.