Электронная книга - «Огненият орден». Краткое содержание книги:
— Тогава не бих рискувал да тествам способностите си към тази магия — усмихнах се аз, отчитайки поредната заплаха за своето и без това постоянно атакувано здраве. — Между другото… случайно да знаеш нещо за магически техники, които да влияят на разума? Например, за изтриване на спомени или за внушаване на разни неща… все едно смяна на личността?
Ник ме погледна с учудване:
— Това е една от забранените техники.
— Наистина ли? — сега вече наистина се обърках. — А аз си мислех, че забранена е само магията на съня. Или… ако не можеш да говориш за това, ще те разбера.
— Не, няма проблем — изобщо не се смути Ник. — За забранените техники се учи в трети курс по предмета „Философия на Занаята“. Прав си, че забранената магия е една — тази на драконите. Тя се смята за забранена заради опасността да полудееш и да причиниш вреда на околните при използването й. Но има и други забранени техники — раздели от различни магически дисциплини, които се считат за опасни или нехуманни. Към тях спадат въздействията върху разума, за които говореше ти, непредсказуемата първична магия, използването на некромантия за съживяване на мъртъвци и създаване на зомбита, както и още няколко техники… За тяхното прилагане много лесно може да получиш доживотно лишаване от сили.
— Но в Академията също използват техники за влияние върху ума — казах аз. — Същите…
— Само Върховни Майстори, и то със специално разрешение от Общото събрание. Разбира се, всички забранени техники се изучават с научни цели, под много строг контрол. Не би могъл да се противопоставиш на нещо, което не познаваш. Говори се също, че в умението да въздействат върху разума специалистите от Шатер са достигнали невероятни висоти.
— А друидите?
— Зелените са далеч от това — поклати глава Ник. — Те са постигнали невероятни успехи в лечението на физическото тяло, но въздействието върху разума никога не е било силната им страна. Ако изобщо някой е навътре в материята, то това са шатерците или Майсторите. Висшите вампири също работят нелошо с хипноза.
Аха, значи, за да помогна на Стил, ще трябва да се опитам да поговоря с Велхеор или по някакъв начин да попадна на Майстор, който сериозно е изучавал проблема. Само дето никой нямаше да тръгне да споделя засекретена информация с мен. Освен… да използвам забранена магия? Ако в мен беше дневника на полуделия Майстор, сигурно щях да намеря описание на някоя подходяща техника. Съвсем логично беше да използвам забранената магия, за да се вмъкна в някой чужд сън и да измъкна нужната информация. За съжаление не знаех как да го направя.
— Благодаря ти за информацията — благодарих искрено.
Изглежда, че нещата започнаха да се избистрят. Оставаше само да определя откъде да извлека информацията, и мисля, че ми дойде брилянтна идея по този въпрос.
— Добре, стига с медитацията. Да се върнем към Истинското зрение. Концентрирай се върху собственото си енергийно поле…
Действие 3
В късния следобед ние с Ник приключихме и се прибрахме по стаите си. За голяма моя радост само за няколко часа Ник успя доста добре да ми обясни методиката за създаване на комбинирани заклинания и смисъла на техниката Истинско зрение. За съжаление, въпреки относителната простота на техниката, умението да се виждат чуждите заклинания изискваше максимално силна концентрация. Не можех да задържа Истинското зрение за повече от няколко секунди, но и това можеше да се счита за голям успех. Ник ме увери, че с времето ще се науча да използвам Истинското зрение и по време на битка, макар че още съм далеч от това. Практика, практика и пак практика…
Качвайки се в стаята, срещнах Велхеор. Вампирът охотно обясни, че през целия ден е показвал на Чез някои прийоми от Изкуството, и сега смята да се проветри и да потърси нещо за ядене. Или някой. Не тръгнах да уточнявам, само го помолих за малка услуга. Оставаше да се надявам, че съм го заинтригувал достатъчно.
Не знам какво правеше Чез след тръгването на Велхеор, но аз реших да отделя време за медитация. За всеки случай. Може пък Алиса да беше права и неправилно стоварвах всичките си проблеми на преобръщането си във вампир.
За целия ден в Прокълнатата къща не мина нито един нисш вампир — всички вече знаеха за разпускането на Патрула и, както и предполагахме, веднага прекратиха работа. Третокурсниците също не се появяваха и затова всички оставахме в неведение за това, което се случваше в града. Логиката подсказваше, че ако Серж беше хванал някой „свободен“, не би пропуснал да мине и да ни го съобщи. А тогава и домашният арест можеше да бъде отменен.