Град от кости

Джейс, който стискаше и отпускаше ръце, изглежда, се канеше да каже нещо невъздържано, но Алек се изправи и сложи ръка на рамото му. Тъмнината пречеше на Клеъри да твърди с положителност, но й се стори, че Алек го стисна доста силно.

— Има ли такава вероятност? — попита той.

Магнус го погледна с известна шеговитост.

— Случвало се е.

Джейс измърмори нещо на Алек и той го пусна. После отиде до Клеъри.

— Добре ли си? — попита той с дрезгав глас.

— Предполагам. Не се чувствам по-различно…

Магнус, който стоеше на вратата, барабанеше нетърпеливо с пръсти.

— По-бързичко, тийнейджъри. Единственият, който може да се гуши в спалнята ми, е моята височайша персона.

— Да се гуши? — повтори Клеъри, която за първи път чуваше тази дума.

— Височайша? — повтори Джейс, който просто се опитваше да го дразни. Магнус изръмжа. В това ръмжене сякаш прозвуча „Изчезвайте“.

Те излязоха, Магнус остана след тях, като за миг се спря, за да заключи вратата на спалнята. Сега тържеството изглеждаше на Клеъри по съвсем различен начин. Може би това се дължеше на леко промененото й зрение: всичко изглеждаше някак по-чисто, с кристално ясно откроени контури. Тя видя група музиканти върху малка сцена в средата на стаята. Те бяха облечени с надиплени дрехи в наситено златисто, лилаво и зелено, а високите им гласове бяха безплътни.

— Мразя вълшебните групи — избоботи Магнус, когато музикантите преминаха на друга песен, чиято мелодия беше нежна и ефирна като скъпоценен кристал. — Свирят само някакви потискащи балади.

Джейс се огледа из стаята и се засмя.

— Къде е Изабел?

Клеъри изпита остро чувство на вина. Тя беше забравила за Саймън. Започна да се суети и да търси с поглед познатите мършави рамене и рошавата тъмна коса.

— Не го виждам. Имам предвид тях.

— Ето я — Алек бе съзрял сестра си и й махаше, видимо успокоен. — Тук, Из. Внимавай с фоуките.

— Да внимава с фоуките? — повтори Джейс, като погледна към един слаб, мургав мъж с индийска дреха, който замислено следеше движенията на Изабел.

— Този ме ощипа, когато минах покрай него — каза хладно Алек. — На много лично място.

— Не искам да се меся, но щом той се интересува от твоите много лични места, то би следвало да не се интересува от тези на сестра ти.

— Не е задължително — каза Магнус. — Митичните същества не правят разлика.

Джейс сви презрително устни към магьосника.

— Още ли си тук?

Преди Магнус да отговори, Изабел се приближи към тях с порозовяло лице, лекьосани дрехи и остро миришеща на алкохол.

— Джейс! Алек! Къде бяхте? Търсих ви навсякъде…

— Къде е Саймън? — прекъсна я Клеъри.

Изабел се олюля.

— Той е плъх — каза мрачно тя.