Град от кости
- Автор: Клэр Кассандра
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 9789549321265
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град от кости». Краткое содержание книги:
— Но не е само това — каза тъжно Изабел. — Не се ли забавлява на партито, Алек?
— Не.
— Мислех, че Магнус ти е харесал. Сладък е, нали?
— Сладък? — Алек я погледна, сякаш беше полудяла. — Котенцата са сладки, Изи. Магьосниците са… — той въздъхна. — Не — додаде колебливо той.
— Останах с впечатление, че взаимно си допаднахте. — Изабел отново прозвуча тъжно. Когато вдигна поглед към брат си, гримът на очите й блестеше от сълзи. — Може да станете приятели.
— Имам си приятели — каза Алек и кимна през рамо към Джейс, с което искаше да каже, че това не помага.
Ала Джейс, който, потънал в мисли, бе свел златистата си глава, не забеляза нищо.
— Трябват ти различен тип приятели — каза Изабел толкова тихо, че Клеъри едва я чу. Тя с изненада откри, че започва да чувства симпатия към Изабел, която искрено обичаше брат си. Имаше нещо в начина, по който му говореше, което й напомняше за собственото й отношение към Саймън.
Инстинктивно тя посегна да отвори раницата и да погледне в нея… и се намръщи. Раницата беше отворена. Тя мислено се върна на купона — когато вдигна раницата, ципът й беше затворен. Беше сигурна в това. Тя я отвори по-широко, сърцето й биеше лудо.
Спомни си как й бяха откраднали портмонето в метрото. Помнеше как бе отворила чантата си, без да поглежда в нея, как устата й бе пресъхнала от изненада: Изпуснала ли съм го? Изгубила ли съм го? И последвалото заключение: Няма го. Сега случаят беше подобен, но беше хиляди пъти по-лошо. Устата й пресъхна, Клеъри зарови в раницата си, като изхвърли от нея дрехите и скицника си, заздравителя за нокти. Нищо.
Тя спря да върви. Джейс, от когото бе изостанала, погледна нетърпеливо, Алек и Изабел също бяха спрели.
— Какво има? — попита Джейс, а на нея й се стори, че се кани да добави нещо подигравателно. Но явно забеляза изражението на лицето й, защото не го направи. — Клеъри?
— Няма го — прошепна тя. — Саймън. Беше в раницата ми…
— Да не е скочил от нея?
Въпросът никак не бе лишен от смисъл, но Клеъри, която беше изтощена и паникьосана, реагира първосигнално.
— Разбира се, че не е! — изкрещя тя. — Да не мислиш, че току-така ще рискува да го сгази някоя кола или да попадне в лапите на котка…
— Клеъри…
— Млъквай! — изкрещя тя, като замахна с раницата си към него. — Ти беше този, който каза, че нямало нужда да се връща предишният му вид…
Когато раницата полетя към него, той сръчно я хвана. Взе я от ръката й и я разгледа.
— Ципът е повреден — каза той. — Отвън. Някой се е опитвал да я отвори.
Клатейки енергично глава, Клеъри можа само да прошепне:
— Аз не…
— Знам. — В гласа му се долавяше нежност. Той сви ръце на фуния пред устата си. — Алек! Изабел! Вие вървете! Ние ще ви настигнем.
Двете избързали напред фигури се спряха; Алек въздъхна, но сестра му го улови за ръката и енергично го забута към входа на метрото. Нещо натисна гърба на Клеъри: беше ръката на Джейс, който леко я завъртя. Тя се остави да я води, като се препъваше в неравностите на тротоара. Ръката на гърба й беше топла и силна, но тя едва я усещаше.
— Защо направи това… — прошепна тя.
— Защо направих кое?
— Отпрати ги. Алек и Изабел.
Той не отговори. Те се върнаха при входа на жилището на Магнус. Зловонието на застоял алкохол и сладникавата, странна миризма, която напомняше на Клеъри за долноземците, изпълваше помещението. Джейс отмести ръката си от гърба й и натисна звънеца, под който бе изписано името на Магнус.
— Джейс — каза тя.
Той сведе поглед към нея, очите му бяха тъмни.
— Какво?
Тя затърси подходящите думи.
— Мислиш ли, че той е добре?
— Саймън ли? — Той за първи път произнесе името на Саймън. После въздъхна и тя си спомни думите на Изабел: Не му задавай въпрос, чийто отговор не си готова да понесеш. Вместо да каже каквото и да било, той натисна звънеца още веднъж, този път по-силно.
Сега Магнус отговори, гласът му ръмжеше в тесния коридор.
— КОЙ СЕ ОСМЕЛЯВА ДА СМУЩАВА ПОКОЯ МИ?
Джейс изглеждаше раздразнен.
— Джейс Уейланд. Помниш ли ме? Този от Клейва.
— А, да. — Магнус сякаш се зарадва. — Онзи със сините очи ли?