Град от кости
- Автор: Клэр Кассандра
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 9789549321265
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град от кости». Краткое содержание книги:
— Не. — Джейс придоби делово изражение. — Трябва да поговорим с теб. Ако може, на някое по-спокойно място.
Магнус вдигна едната си вежда. Я, помисли си Клеъри, и той го може.
— Нещо пред Клейва ли съм загазил?
— Не — каза Джейс.
— Да се надяваме, че не — рече Алек. — Ох! — Той стрелна с поглед Джейс, който го бе сритал в кокалчето.
— Не — повтори Джейс. — Можем да говорим под закрилата на Завета. Ако ни помогнеш, всичко, което ни кажеш, ще си остане между нас.
— А ако не ви помогна?
Джейс разпери ръце. Татуираните на дланите му руни се откроиха, ясни и черни.
— Може би нищо няма да се случи. А може и да получиш визита от Града на тишината.
В медения глас на Магнус се усещаха късчета лед:
— Ама че избор ми предлагаш, малки ловецо на сенки.
— Не бих го нарекъл избор — рече Джейс.
— Да — каза магьосникът. — Точно това имах предвид.
Стаята на Магнус беше истинска шарения: яркожълти чаршафи и кувертюра, драпирана върху дюшека на пода, електриковосиня тоалетка, отрупана с повече бурканчета с помади и гримове, отколкото тази на Изабел. Кадифените завеси във всички цветове на дъгата покриваха прозорците до пода, който бе постлан с разръфан вълнен килим.
— Приятно местенце — каза Джейс, като подръпна тежкия шнур на завесата. — Изглежда, в Бруклин един висш магьосник може да припечелва добри пари.
— Бива — каза Магнус. — Но не повече от договореното. И няма включена зъболекарска застраховка. — Той затвори вратата след себе си и се облегна на нея. Когато скръсти ръце, тениската му се понадигна, като показа ивица плосък златен корем, но без пъп. — Така — каза той. — Какво кроят малките ви мозъци?
— Всъщност не става въпрос за тях — каза Клеъри, като изпревари отговора на Джейс. — Аз съм тази, която иска да говори с вас.
Магнус обърна нечовешките си очи към нея.
— Ти не си една от тях — каза той. — Не си от Клейва. Но виждаш невидимия свят.
— Майка ми е била в Клейва — каза Клеъри. За първи път го бе изрекла на глас и знаеше, че е истина. — Но никога не ми е разказвала. Пазела го е в тайна. Не знам защо.
— Ами попитай я.
— Не мога. Тя е… — Клеъри въздъхна. — Изчезнала е.
— А баща ти?
— Той е умрял, преди да се родя.
Магнус въздъхна раздразнено.
— Както е казал Оскар Уайлд: „Да загубиш родител, е трагедия. Но загубата и на двамата си е чиста немарливост.“
Клеъри чу как Джейс издаде лек съскащ звук, сякаш процеждаше въздух през зъбите си. Тя каза:
— Не съм загубила майка си. Тя ми бе отнета. От Валънтайн.
— Не познавам никакъв Валънтайн — каза Магнус, но очите му блеснаха като трепкащите пламъчета на свещ и Клеъри разбра, че лъже. — Съжалявам за трагично стеклите се за теб обстоятелства, но не виждам как мога да помогна. Ако ми кажеш…
— Тя не може нищо да ти каже, защото не може да си спомни — каза остро Джейс. — Някой е заключил спомените й. Затова отидохме в Града на тишината, за да видим какво могат да измъкнат братята от главата й. Те извадиха две думи. Мисля, че се досещаш кои са те.
Настъпи кратка тишина. Най-после Магнус разтегли устните си в усмивка. Тя беше горчива.
— Подписът ми — каза той. — Още от самото начало си знаех, че е глупаво. Беше проява на високомерие…
— Сложили сте подписа си върху съзнанието ми? — каза невярващо Клеъри.
Магнус вдигна ръка, като изписваше някакви букви във въздуха. Когато отпусна ръката си, те си останаха там, горещи и златни, отразяващи светлината в очите му. МАГНУС БЕЙН.
— Гордеех се с работата си над теб — каза той бавно, като гледаше Клеъри. — Толкова чиста. Толкова съвършена. Каквото видеше, трябваше да го забравяш и да не си спомняш за него дори когато го видиш отново. Нито фея, нито таласъм, нито някое четириного бяха в състояние да смутят невинния ти смъртен сън. Тя искаше да стане така.
Гласът на Клеъри се изтъни от напрежение.
— Кой искаше да стане как?
Магнус въздъхна и когато дъхът му достигна до огнените букви, те се пръснаха в блестяща пепел. Най-после той проговори и макар че тя не беше изненадана, макар че знаеше точно какво ще каже той, усети думите му като удар право в сърцето си.
— Твоята майка — отвърна Магнус.