Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Град от кости
Град от кости - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Град от кости

Электронная книга - «Град от кости». Краткое содержание книги:

Преди хиляда години ангелът Разиел смесил своята кръв с човешка и създал Нефилимите. Полухора, полуангели, те бродят в нашия свят, невидими, но винаги край нас — те са нашите защитници. Наричат себе си Ловци на сенки. Ловците на сенки следват законите, записани в Сивата книга, дадена им от ангела. Тяхната мисия е да защитават нашия свят от нашествениците, идващи от други измерения и наречени демони — същества, които бродят между световете и унищожават всичко по пътя си. Ловците на сенки имат за задача и да пазят мира сред Долноземците: полухора, полудемони, познати ни като магьосници, вампири, върколаци и феи. В своята мисия те са подкрепяни от тайнствените Мълчаливи братя, чиито устни и очи са зашити. Мълчаливите братя властват над Града от кости, гробищен град, разположен под улиците на Манхатън, в който се пазят телата на мъртвите ловци на сенки. Мълчаливите братя съхраняват информация за всеки ловец на сенки от самото му раждане. У тях се намират и Реликвите на смъртните, трите свещени предмета, които ангелът Разиел дал на своите деца: Меч, Огледало и Бокал. Хиляда години нефилимите са пазили Реликвите на смъртните. Ала това е било преди Въстанието, което за малко не унищожило тайния свят на ловците на сенки. Макар Валънтайн, ловецът на сенки, предизвикал Въстанието, отдавна да е мъртъв, пораженията, които оставил след себе си, така и не се изличили. Изминали са петнайсет години от Въстанието. Август е. Улиците на Ню Йорк се пукат от палеща жега. Сред Долноземците се носи слух, че Валънтайн се е завърнал и води със себе си армия от Бездушни. А Бокалът на смъртните е изчезнал…
1 ... 85 86 87 88 89 90 91 92 93 ... 176
Перейти на страницу:

— Ела — Джейс задърпа Клеъри към изхода. Там тълпата беше по-плътна. Тя хвана раницата пред себе си, като внимателно я придържаше с ръце. Някой я бутна по рамото, силно, тя залитна встрани, като почти се бутна в Джейс. Някаква ръка дръпна раницата й. Тя вдигна поглед и видя как среброкосият вампир с пръчковидната обеца се хилеше насреща й.

— Ей, кукло — каза той. — Какво има в чантата ти?

— Светена вода — каза Джейс, като се изправи до нея, сякаш бе джин, пуснат от бутилка. Рус, саркастичен джин. — Да не би да си жаден?

— Оооо, ловец на сенки. Колко е страховит — каза вампирът и като им намигна, се смеси с тълпата.

— Вампирите са такива примадони — въздъхна Магнус откъм входа. — Честно казано, не знам защо ми беше това парти.

— Заради котарака ви — припомни му Клеъри.

Магнус се оживи.

— Вярно. Председателят Мяу си заслужава всички усилия. — Той погледна към нея и групата ловци на сенки зад нея. — Ще тръгвате ли?

Джейс кимна.

— Не искаме да злоупотребяваме с гостоприемството ти.

— Какво гостоприемство? — попита Магнус. — Иска ми се да кажа, че за мен беше удоволствие да се запозная с вас, но за съжаление не отговаря на истината. Не че не сте безкрайно симпатични, а колкото до теб… — той намигна на Алек, който беше изумен. — Ще ми се обадиш ли?

Алек се изчерви, запелтечи и сигурно щеше да остане там цяла нощ, ако Джейс не го беше хванал за лакътя и избутал към вратата, където Изабел почукваше с токчетата си. Клеъри понечи да ги последва, но усети леко потупване по ръката — беше Магнус.

— Имам съобщение за теб — каза той. — От майка ти.

Клеъри беше толкова смаяна, че за малко не изпусна раницата си.

— От майка ми? Искате да кажете, че тя ви е помолила да ми предадете нещо?

— Не точно — каза Магнус. Неговите котешки очи, разполовени от вертикалните си зеници, подобно на цепнатини в зелено-златиста стена, изведнъж станаха сериозни. — Но аз я познавам по начин, по който ти не я познаваш. Тя искаше да те предпази от света, който мразеше. Цялото й съществуване, бягане, криене — лъжите, ако щеш — бяха, за да те предпази. Не обезсмисляй нейната саможертва, като рискуваш живота си. Тя не би искала това.

— А не би ли искала да я спася?

— Не и ако това означава да се изложиш на опасност.

— Но аз съм единствената, на която й пука какво се случва с нея…

— Не — каза Магнус. — Не си.

Клеъри примигна.

— Не разбирам. Има ли… Магнус, ако знаете нещо…

Той грубо я прекъсна.

— И още нещо. — Очите му погледнаха към вратата, където я чакаше Джейс, с Алек и Изабел от двете му страни. — Не забравяй, че когато майка ти избяга от света на сенките, не от чудовища се криеше тя. Не от магьосници и върколаци, от митични същества, не дори и от демони. А от тях. От ловците на сенки.

* * *

От тях. Ловците на сенки. Те я чакаха пред склада: Джейс, с ръце в джобовете, беше облегнат на парапета на стълбите и гледаше как вампирите се суетят около повредените си мотоциклети, като ругаеха и проклинаха. Той леко се усмихваше. Малко по-встрани бяха застанали Алек и Изабел. Изабел бършеше очите си, което незнайно защо ядоса Клеъри — та тя едва познаваше Саймън, това не беше нейна трагедия. Клеъри бе единствената, която имаше право да се тревожи, а не ловкинята на сенки.

Когато Клеъри се появи, Джейс се отдели от парапета. Закрачи безмълвно до нея. Изглеждаше замислен. Изабел и Алек избързаха напред и сякаш се караха за нещо. Клеъри леко ускори крачка и проточи врат, за да ги чува по-добре.

— Вината не е твоя — каза Алек. В гласа му се долавяше досада, сякаш не за първи път водеше подобен разговор със сестра си. Клеъри се запита колко ли гаджета бе превърнала в плъхове от чиста немарливост. — Но дано поне това ти бъде за урок да не ходиш толкова по купони на долноземци — добави той. — Носят само неприятности и никаква полза.

Изабел силно изхлипа.

— Ако нещо се случи с него, аз… не знам какво ще направя.

— Може би каквото си правила досега — каза Алек с досада. — Все пак още не бяхте се опознали.

— Това не означава, че не го…

— Какво? Обичаш? — каза насмешливо Алек, като повиши глас. — Трябва да познаваш някого, за да го обичаш.

1 ... 85 86 87 88 89 90 91 92 93 ... 176
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)