Град от кости
- Автор: Клэр Кассандра
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 9789549321265
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град от кости». Краткое содержание книги:
Алек изглеждаше впечатлен.
— Не знаех всичко това.
Джейс се тръшна на перваза на прозореца и заклати краката си.
— Не всички спим в часовете по история.
— Аз не спя…
— Напротив, чак и лигите ти текат на чина.
— Престанете — каза Магнус, но гласът му беше кротък. Той пъхна пръст между две страници и отиде до Клеъри, като постави внимателно книгата в скута й. — Сега, когато отворя книгата, искам внимателно да разгледаш страницата. Гледай я, докато не усетиш нещо да се променя в ума ти.
— Ще боли ли? — попита притеснено Клеъри.
— Всяко познание боли — отвърна той и се изправи, като остави отворената книга в скута й. Клеъри сведе поглед и се втренчи в бялата страница. Черният рунически знак я прорязваше като кърваво петно върху сняг. Приличаше на нещо като увита спирала, но когато наклони глава, видя, че прилича на жезъл с увита около него лоза. Променящите се ъгли на шарката гъделичкаха ума й, подобно на перце, движено по кожата. Усети порив да затвори очите си, ала ги държеше отворени, докато не почувства парене и замъгляване. За малко да мигне, когато усети щракване в главата си, нещо като ключ, който се завърта в ключалка.
Руната на страницата сякаш изведнъж доби резки очертания и тя неволно си помисли: Спомен. Ако руната беше дума, точно тази щеше да е, но в нея имаше много повече смисъл, отколкото една дума бе в състояние да изрази. Беше първият спомен на детето за светлината, проникваща през решетките на креватчето, споменът за мирис на дъжд и градски улици, болката от непрежалима загуба, бодването на изплувало в паметта унижение и мъчителното забравяне, характерно за старостта, когато повечето стари спомени изпъкват с болезнена яснота, а случилото се наскоро потъва в небитието.
С лека въздишка тя отгърна на следващата страница, после на следващата, като оставяше картините и усещанията да проникват в нея. Скръб. Мисъл. Сила. Защита. Милосърдие — и тогава извика укорително, когато Магнус дръпна книгата от скута й.
— Стига толкова — каза той, докато я поставяше отново на рафта. Той отърка прашните си ръце в пъстрия си панталон, като остави по него сиви следи. — Ако прочетеш всички руни наведнъж, ще те заболи главата.
— Но…
— Повечето деца на ловци на сенки изучават една руна за повече от една година — каза Джейс. — В Сивата книга има руни, които дори аз не познавам.
— Сериозно? Не може да бъде — иронично подметна Магнус.
Джейс не му обърна внимание.
— Магнус ти показа руната на разбирането и припомнянето. Тя отвори ума ти за четене и разпознаване на останалите знаци.
— Може да помогне да се ускори възвръщането на стаени спомени — каза Магнус. — Така те могат да се възстановят по-бързо, отколкото по друг начин. Това е най-доброто, което ми хрумва.
Клеъри сведе поглед към скута си.
— Още не си спомням нищо за Бокала на смъртните.
— За това ли става въпрос? — Магнус звучеше искрено изненадан. — Значи търсиш Бокала на ангела? Виж, аз прегледах спомените ти. В тях нямаше нищо за реликвите на смъртните.
— Реликви на смъртните? — объркано повтори Клеъри. — Мислех, че…
— Ангелът е дал три предмета на първите ловци на сенки. Бокал, меч и огледало. Мечът е у Мълчаливите братя, Бокалът и Огледалото бяха в Идрис, поне бяха преди да се появи Валънтайн.
— Никой не знае къде е Огледалото — каза Алек. — От години никой не знае.
— Интересува ни Бокалът — каза Джейс. — Валънтайн го търси.
— И вие искате да го намерите преди него? — попита Магнус, като повдигна вежди.
— Не казахте ли, че не знаете кой е Валънтайн? — вметна Клеъри.
— Излъгах — призна си Магнус. — Знаете, че не съм задължен да казвам истината. А и само глупак може да застане между Валънтайн и неговото отмъщение.
— Това ли мислиш, че цели той? Отмъщение? — попита Джейс.
— Само предполагам. Той претърпя тежко поражение, а не ми приличаше — прилича — на човек, който приема леко пораженията.