Град от кости

— Но аз не желая да чакам. — Клеъри сви ръце в скута си, пръстите й така силно се преплитаха едни с други, че чак кокалчетата й побеляха. — През целия си живот усещах, че с мен се е случило нещо лошо. Че нещо ми е отнето или повредено. Сега знам…

— Нищо не съм ти повредил — прекъсна я Магнус, като се обърна. Той ядно разтегли устни, при което се показаха острите му зъби. — Всеки проклет тийнейджър на този свят се чувства така, усеща се като сбъркан или не на мястото си, някак си различен, като кралска особа, родена погрешка в семейството на селяни. Различното в твоя случай е, че това е самата истина. Ти си различна. Може би не по-добра, но различна. А да си различен, не е никак лесно. Иска ти се да знаеш, че родителите ти са добри, набожни хора, а ти е било писано да се родиш белязана от дявола? — Той посочи очите си с пръст. — Знаеш ли какво означава това, баща ти да се изплаши при вида ти, а майка ти сама да се обеси в плевнята, ужасена от това, което е родила? Когато бях на десет, баща ми се опита да ме удави в потока. И аз излях яростта си върху него така, както можех — изгорих го на място. Потърсих убежище при монасите в църквата. Те ме приютиха. Казаха ми, че състраданието е по-горчиво, но и по-добро от омразата. Когато разбрах истината за себе си, това, че съм само на половина човек, се намразих. А няма нищо по-лошо от това.

Когато Магнус млъкна, настъпи пълна тишина. За почуда на Клеъри Алек първи я наруши.

— Вината не е била ваша — каза той. — Никой не решава какъв да се роди.

Лицето на Магнус беше безизразно.

— Преодолях го — каза той. — Мисля, че схвана идеята ми. Не е хубаво да си различен, Клариса. Майка ти се опита да те предпази. Не я упреквай за това.

Клеъри отпусна ръцете си.

— Не ме интересува дали съм различна — каза тя. — Просто искам да знам коя съм.

Магнус изруга на език, който тя не разбираше. Прозвуча като пукане на пламък.

— Добре. Слушай. Аз не мога да върна назад това, което съм направил, но мога да ти дам нещо друго. Парченце от това, което щеше да бъдеш, ако бе отраснала като истинско дете на нефилими. — Той прекоси стаята, спря пред библиотечката и извади от нея тежък том, чиято зелена копринена подвързия беше силно захабена. Започна да прелиства страниците, от които се вдигна прах и парчета от почернелите им краища. Страниците бяха от тънък, почти прозрачен крехък пергамент, на всяка от тях имаше ярка черна руна.

Джейс вдигна вежди.

— Това да не е копие от Сивата книга?

Магнус, който трескаво прелистваше страниците, не каза нищо.

— Ходж има такава — уточни Алек. — Веднъж ми я показа.

— Тя не е сива — не се въздържа Клеъри. — Зелена е.

— Ако педантичното придиряне за всичко беше болест, щеше да умреш от нея още в детска възраст — каза Джейс, като бършеше праха от перваза на прозореца и го оглеждаше дали е достатъчно чист, за да седне на него. — Сива е съкратено от символика. Тоест магическа, скрита мъдрост. В нея има копия на всяка руна, която ангелът Разиел е записал в оригиналната книга на Завета. Няма много екземпляри от нея, защото всеки един се прави по специален начин. Някои от руните са толкова мощни, че биха изгорили една обикновена страница.