Освободена любов

око.

— На нищо не приличаш.

Той се усмихна леко.

— Не думай.

— Но аз ще те оправя.

— Мислиш ли, че ще можеш?

— Не — тя поклати глава. — Знам, че мога.

Тя не беше пластичен хирург, но като имаше предвид колко бързо

зарастваха раните им, беше убедена, че можеше да отстрани проблемите, без да засегне зрението му. Стига да имаше нужните инструменти.

Вратата се отвори със замах и Джейн замръзна на място. Появи се

гигантът с гарвановочерната коса и рокерски очила. Чудеше се дали не го

е сънувала, но очевидно беше реален. Абсолютно реален. Движеше се

наоколо, сякаш всичко и всеки в стаята му принадлежаха и можеха да

бъдат унищожени с едно движение на ръката му.

Хвърли поглед към нея, после към лежащия на носилката и изръмжа: — Кажете ми, че това не е истина.

Инстинктивно Джейн отстъпи назад по посока на Ви и едновременно

с това почувства, че и той пристъпи към нея. Въпреки че не я докосваше, знаеше, че той е наблизо. И готов да я защити.

Онзи с черната коса поклати глава към пострадалия.

— Фюри… трябва да те отведем в клиниката на Хавърс.

Фюри? Що за име беше това?

— Не — отговори той немощно.

— Защо не?

— Бела е там. Види ли ме така… ще откачи. А вече има кървене.

— По дяволите.

— А и тук имаме някого — изхриптя той. Единственото му отворено

око погледна към Джейн. — Нали така?

Всички погледнаха към нея, а чернокосият, макар и очевидно бесен, за изненада на всички попита:

— Ще се погрижиш ли за брата ни?

Въпросът му не беше заплашителен, а напротив — изпълнен с

уважение. Без съмнение беше разстроен главно заради това, че приятелят

му е ранен, а не получава помощ.

Тя се прокашля.

— Да, ще го направя. Но ще ми трябват инструменти. Ще трябва и да

го приспя.

— Не се тревожи за това — намеси се Фюри.

Тя го стрелна с поглед.

— Искаш да оправя лицето ти без пълна упойка?

— Да.

Може би имаха различен праг на болка.

— Полудя ли? — възнегодува Ред Сокс.

А може би все пак, не.

Но достатъчно с приказките. Ако приемеше, че лицето на Роки

Балбоа* заздравява така бързо, както раните на пациента й, трябваше да

оперира веднага, преди костите да са зараснали погрешно и да се

наложеше да ги чупи.

[* Популярен филмов герой — боксьор, в изпълнение на актьора

Силвестър Сталоун във филма «Роки». — Б.р.]

Огледа стаята и видя шкафове със стъклени врати, пълни с материали

и инструменти. Надяваше се да може да сглоби операционен комплект с

наличното.

— Предполагам, че никой от вас няма медицински познания.

Ви заговори право в ухото й. Беше почти толкова близо до нея, колкото собствените й дрехи.

— Аз мога да ти асистирам. Обучаван съм за парамедик.

Тя го погледна през рамо и я обля топла вълна.

Я се стегни, Уиткъм.

— Добре. Имате ли някаква местна упойка?

— Лидокаин.

— А седативи? Може би малко морфин. Ако потрепне в неподходящия

момент, може да увредя зрението му.

— Да — докато той тършуваше из шкафовете, тя забеляза, че не е