Когато боговете се смеят
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #22
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Когато боговете се смеят». Краткое содержание книги:
— Ами следите от обувките? Нали ги е душил, сигурно поне няколко секунди е пристъпвал на място. Трябва да има следи.
— Юра, опомни се, какви следи върху асфалт? Там по цели дни сноват хора. Дори в прохода между гаражите, където е бил намерен трупът на Коля Курбанов, хората минават постоянно. Може да се заложи на почерка, може дори да се докаже, че писмата, които е получавала Женя Рубцова, са написани от човека, когото подозираме. И по-нататък какво? Ще си признае ли той тези писма и тези убийства? За нищо на света. Той, видите ли, на никого нямало да позволи „да каже лоша дума за нея“. Е, това престъпление ли е? Знаеш ли какво обичам в класическите криминалета?
— Всичко — предположи Юра.
— Правилно. Но едно нещо — особено много. Там убиецът непременно губи нещо на местопрестъплението — ту копче, ту билетче за автобус, ту някаква бележка. Приятно е да четеш — просто празник на криминалистиката. А нашият Фен — нищо.
— Какво пък, спретнато момче, не мъкне излишни неща по джобовете си. Похвално — констатира той. — И какво предлагаш, скъпа ми приятелко, за такъв печален случай — той да не реши да убие още някого?
— Не знам, Юра, затова питам теб.
— Хайде, хайде, не се преструвай, прекрасно знаеш всичко. Сто пъти сме правили това, ще го направим и за сто и първи път, не сме деца. И изобщо, защо напразно изпадаш в паника? Къде си виждала маниак, който да се спре след две убийства? И трето ще замисли, ще видиш, и тогава ще го хванем на местопрестъплението, топъл-топъл и напълно годен за употреба. За радост на следователя и за пълно морално удовлетворение на съда.
Одиторската проверка във фирмата, където работеше Олга Плетньова, завърши учудващо бързо. Разбра се, че са я направили по-скоро, за да отчетат бройка и без никакво желание да навлизат в дебрите и да изравят нещо. Във връзка с успешното й завършване ръководството даде на Олга като заместник главен счетоводител един ден компенсация, който тя реши да не присъединява към двата почивни, а да го използва във вторник. Съботата и неделята те с Павел прекараха извън града заедно с нейните родители, там дойдоха и родителите на Павел, шумно пекоха месо на скара и весело го хапваха в тесен семеен кръг, поливайки прясното овнешко с истинско грузинско червено вино. От скарването в петък вечер не остана и следа. В понеделник сутрин те заминаха за Москва, вечерта Павел я взе от работа, приятно вечеряха в ресторант, позабавляваха се, прибраха се и се заеха с отдавна отлаганата работа — гладенето на спалното бельо, с което можеха да се справят само заедно. Повече не заговориха за съседката Светлана.
Във вторник Павел отиде на работа, а Олга, след като се наспа до насита, с удоволствие се замисли как днес ще отиде с Роман на покупки за предстоящия отпуск. И макар че самият отпуск беше чак след два месеца, те двамата обичаха тези сладостни седмици на предвкусване и грижлива подготовка, с безкрайното обсъждане на обичайното време през този сезон по местата, където щяха да отидат, какъв начин на живот се води там, какви са хората наоколо и съответно какво не е нужно да си носят и какво е наложително да вземат. Роман винаги беше щедър, обичаше да й прави подаръци и настояваше за отпуска Олга непременно да си купи всичко ново — от банските и плажните рокли до джапанките и слънчевите очила. При това не пестеше парите, водеше я само по скъпи магазини.
— Жената, която обичам — казваше той, — не може да бъде облечена старомодно. А модата се сменя всяка година.
Олга имаше достатъчно пари, за да си купува всичко това сама, но Роман не искаше и да чуе за такъв вариант.
— Когато си с мен, трябва да забравиш, че имаш портмоне — не се уморяваше да повтаря той.
Роман дойде да я вземе в единайсет. Беше се захладило и днес той носеше елегантен светъл костюм и скъпа риза с още по-скъпа вратовръзка. Когато влезе в апартамента, Олга неволно се възхити на вида му. Още не беше успяла да се облече и отвори неглиже — изглеждаше твърде съблазнително.