Житията на светците

Щом се озовахме на палубата, Антонио посочи към късчето от небето, някъде далеч, почти до хоризонта, където звездите като че ли внезапно бяха изчезнали.

— Изглежда, че се насочваме право в центъра на бурята — замислено изрече той. Но странно, зад палубния парапет водата изглеждаше съвсем спокойна и даже неподвижна на лунната светлина; само вълните от движението на кораба нарушаваха гладката морска повърхност.

— Да си приготвим ли спасителните жилетки? — обади се майка ми.

Ала сега Антонио внезапно стана много сериозен.

— Всъщност, реално погледнато, няма опасност — каза той. — Все пак никак не е забавно да преминаваме през буря. Този кораб е стар, така че ще трябва само да следим кила, който не е толкова добър както при по-новите кораби.

— Ти ще се тревожиш за кила — каза му майка ми. — Аз искам само да зная дали ще мога да спя спокойно тази нощ.

— Не е зле да има по едно ведро край всяка койка.

Щом стигнахме до вратата на нашата каюта, Антонио спря.

— Кристина, никак не ми се иска през тази нощ да излизаш от каютата. При твоето състояние…

— Да, да, зная. Само че ми омръзна да слушам все да се натяква за моето състояние. Не съм болна, а бременна. — Майка ми докосна носа на Антонио с портокала, който бе взела от капитанската маса. Хайде, стига, с мен всичко ще е наред. Иди да си играеш с твоите играчки, като всяко добро момче.

Докато майка ми се къпеше, аз гледах през илюминатора как бурята приближаваше. Морето сега стана много по-неспокойно, изпращайки като предупредителни сигнали отблясъците от лунната светлина, падаща върху разигралите се вълни. Аз съзерцавах като омагьосан как вълните се надигаха все повече и повече, докато накрая започнаха да засипват с пръски илюминатора. Светлината от луната и звездите се стопи незнайно къде, сякаш огромен балдахин бе спуснат от небето, така че само палубните светлини и лампите откъм другите илюминатори нарушаваха мрака. Тежки водни капки забарабаниха отвън, по стъклото на илюминатора. Точно когато майка ми излезе от банята, дъждът рязко се усили. Замайването ми, причинено от виното, което д-р Козабене бе налял в чашата ми с газирана вода по време на вечерята, сега се примеси с ново замайване, което обаче много по-силно разбърникваше стомаха ми.

— Струва ми се, че бурята ни застигна — каза майка ми. — Жалко, че тази великолепна супа ще отиде на вятъра.

Като се хвана за опора към рамката на двете койки, тя се отпусна на долната. Веднага след като легна и се отпусна, започна да диша по-учестено.

— Ох, най-после. Сякаш гърбът ми ще се откъсне. Така ще се радвам да се отърва от цялата тази допълнителна тежест.