Последният заложник

За командира.

Казахте, че след няколко минути ще отворите вратата, затова нямам много време, но искам да знаете нещо. Благодаря ви, че освободихте семейството ми. Съпругата, дъщеря ми и аз сме потресени, както сигурно предполагате. Изслушах историята за убийството на дъщеря ви с огромно съчувствие и със сълзи в очите. И едно от нашите деца стана жертва на престъпление — улична престрелка между коли преди две години, за което никой не е арестуван или осъден. Вие и аз знаем една ужасна истина, непозната за повечето родители. Има двуноги зверове, които дебнат нашите деца. Те не са човешки същества и никога няма да разбера защо ги закриляме със закони, предназначени за нормални хора. Онова, което правите днес, е неправилно и наказуемо и макар че не мога да намеря извинение за заплахи към невинни пътници, в същото време се моля на Бога да дадете под съд убиеца на дъщеря ви, като изтръгнете истината от онзи, който я крие. Вие сте жертва и едновременно заложник, командире, но последният заложник винаги е истината. Господ да ви е на помощ.

Кет избърса очи, сгъна бележката и погледна Кен.

— Хубаво е написана.

Той кимна. Очите му още бяха затворени.

— Този човек има право. Това не обяснява нищо, но… поне… разбирането помага.

Кет докосна ръката му и преплете пръсти с неговите, без да обръща внимание на предупредителния сигнал в съзнанието си. Стисна леко ръката му, очаквайки, че Кен ще се дръпне, но той не го направи.

— Благодаря ти, Кет. Оценявам… човещината ти.

Тя кимна.

— Знам, че би трябвало да ме спреш, ако можеш, да ме арестуваш и да ме застреляш, но това… ми помага да обуздая гнева си.

Улф дръпна ръката си и пое дълбоко дъх.

— Кен… — тихо каза тя.

Той кимна, вторачил очи в уредите.

— Знам, че не искаш да предприемам това рисковано излитане. Напълно те разбирам, Кет. — Кен изведнъж я погледна в очите. — Има нещо, което не знаеш. Нещо за възможностите на този самолет, за познанията ми като пилот и така нататък. Колкото и глупаво да звучи, похитителят моли агента на ФБР да му има доверие. Затова, повярвай ми. Нямаше да рискувам с това излитане, ако изпитвах съмнения, че не мога да се справя.

— Значи… ще се опиташ, така ли?

Улф продължаваше да я гледа в очите.

— Кет, знам, че във Вашингтон няма да седят със скръстени ръце и да чакат всичко това да свърши. Те смятат да се намесят. И двамата го знаем. Истината е, че в мига, в който някой се появи, за да се справи с мен… аз няма да имам избор. Трябва да излетим.