Дневниците на Кари Брадшоу
- Автор: Бушнелл Кэндес
- Серия: Carrie Diaries #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547712270
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дневниците на Кари Брадшоу». Краткое содержание книги:
Преди Кари Брадшоу да „разбие” Града, тя е обикновено момиче, израснало в предградията на Кънектикът. Къдрокоса фурия, която знае, че иска повече. Повече от това, което я заобикаля, повече от това, за което съученичките й се осмеляват да мечтаят. Тя е готова за истинския живот, но първо трябва да се справи с последните години от гимназията. С познатото ни остроумие и проницателност – макар още по момичешки плахи – Кари проследява пълната си с емоции последна година от гимназията. Докато приятелите й се борят основно на любовния „фронт”, Кари се опитва да преодолее разочарованието си, че не е била допусната до летния семинар по творческо писане в Ню Йорк. После се намесва и момче. Следва и предателството на най-близките й хора, което ще я накара да постави всичко под съмнение. Дните в училище са към своя край и Кари ще осъзнае, че е време да се бори за мечтите си.
Как успява да се превърне в модел за подражание и в един от най-харесваните женски образи на цяло едно поколение? Страстните фенове на „Сексът и градът” с удоволствие ще проследят как Кари Брадшоу се превръща от обикновено момиче в талантлив писател в новата книга на Кандис Бушнел „Дневниците на Кари Брадшоу”. Верните фенове на Кари Брадшоу ще разберат какво е семейството, в което е израсла, как е открила страстта си към писането и какво незаличимо отражение са имали върху нея приятелствата от тийнейджърските й години. Последвайте Кари в нейните дръзки, забавни, а понякога драматични приключения, които ще я отведат до обичания й Ню Йорк, където ще започне новият й живот.
„Това не е тийнейджърката Кари Брадшоу от 2009-2010 година, това е Кари в края на 70-те”, казва Кандис Бушнел в интервю по новата си книга „Дневниците на Кари Брадщоу”. „Това беше времето, в което младите жени за пръв път можеха съвсем свободно да отидат в колеж, да имат кариера, да преследват мечтите си.” Всички сме запознати много добре с любовните драми на Кари Брадшоу, особено онези, причинени от разбивача на сърца – Тузаря (иначе казано Джон Джеймс Престън, или Крис Нот). Този път Кандис Бушнел е решила да овъзмезди Кари, която получава мъжа, пардон, момчето на мечтите си в последната година на гимназията. „Кари получава гаджето, което всяко момиче в гимназията мечтае да има”, казва Бушнел за героя, който ще обсеби фантазиите на младата Кари.
— Не, сериозно. Това наистина трябва да спре!
— И аз какво мога да направя?
— От теб не се очаква да правиш каквото и да било. Себастиан трябва да го направи! Накарай го да й каже да сложи точка на тези номера!
— Но вината не е негова!
— Нищо подобно! Да не би да си забравила как Себастиан подведе Дона, а после я захвърли заради теб?
— Казал й е, че не е сериозно и че излиза с нея просто защото току-що се е преместил тук и не познава други хора.
— Е, очевидно е, че не е било сериозно. Нали в крайна сметка си е получил онова, което е искал?!
— Може би. — Осъзнавам, че омразата ми към Дона Ладона е толкова силна, че се превръща във физически обект, кръгъл и твърд, заключен в корема ми.
— И сега би трябвало да те защитава от нея.
— Ами ако не иска?
— В такъв случай трябва просто да скъсаш с него!
— Но аз не искам да късам с него!
— Единственото, което знам, е, че Питър би ме защитил! — отсича ожесточено Маги.
Нарочно ли го прави това? Да ме кара да скъсам със Себастиан? Да не би тук да има някаква конспирация, за която да не знам?
— Много старомодно е да очакваме от мъжете да ни защитават — срязвам я аз. — Нали ние самите би трябвало да можем да се защитаваме?!
— Аз пък искам до себе си мъж, който да ме пази и защитава! — не се предава приятелката ми. — Това е като приятелството. Ти би ли търпяла приятел, който отказва да те защитава, когато си в нужда?
— Не, разбира се — признавам неохотно.
— Е, значи?
В този момент вратата откъм басейна се отваря с трясък и вътре се появява Лали, следвана от няколко съотборници. Всички се поздравяват и се пляскат с мокрите си кърпи.
— Къде беше? — пита тя, докато сваля банския си. — Спечелих!
— Не съм се и съмнявала! — кимвам, като я пляскам по подадената ръка.
— Не, честно. Видях, че изчезна. Да не би да си ядосана за представянето си? Че се провали при всички опити?
— А, не! Нищо ми няма! — Точно сега имам по-важни неща, за които да се ядосвам. — Случайно да разполагаш с един излишен чифт обувки?
— Адски смешна ситуация! — заявява Лали. — Толкова се смях, че едва не се напиках!
— Ъхммм — отбелязвам с едва сдържан сарказъм. — А аз все още се смея.
— Все пак не можеш да не признаеш, че е доста смешно — казва Себастиан.
— Няма какво да признавам! — отсичам и скръствам ръце пред гърди, докато се качваме в нашата алея. И внезапно осъзнавам, че ме залива адски гняв. — И освен това изобщо не го намирам за смешно!
Отварям вратата, излизам и я трясвам колкото сили имам. Втурвам се в къщата, като си представям как Лали и Себастиан застиват за миг в колата. После се споглеждат и избухват в смях.
За моя сметка.
Хуквам нагоре по стълбите директно към стаята си.
— Какво става? — пита Миси, когато профучавам покрай нея.
— Нищо!
— Нали щеше да ходиш на танци?
— Ще ходя! — И трясвам вратата на стаята си.
— Господи! — провиква се Дорит от другата страна.
Писна ми. Бях дотук. Толкова. Отварям гардероба си и започвам да разхвърлям обувки из цялата стая.
— Кари? — Миси чука на вратата. — Може ли да вляза?
— Ако си готова да рискуваш окото ти да пострада от летящи обувки!
— Но какво става? — провиква се тя, когато влиза.
— Просто ми писна, където и да отида с приятеля си, най-добрата ми приятелка да се влачи след нас! Писна ми тези двамата непрекъснато да ме правят за смях! Писна ми и от онези дребни идиотки — тук вече почти пищя, — които непрекъснато вървят след мен и превръщат живота ми в ад! — На този етап запращам една стара обувка от баба ми с такава сила към лавицата в другия край, че ужасно дългото й високо токче буквално пробива една книга.
Това обаче не прави никакво впечатление на сестра ми. Тя седи по турски на леглото ми и кима замислено.
— Радвам се, че най-сетне повдигна този въпрос — казва. — Аз отдавна смятам, че Лали се опитва да подкопае отношенията ти със Себастиан.
— Без майтап! — изръмжавам, дръпвам рязко завесата и надниквам през прозореца. Да, все още са там. И все още се смеят.
Но какво мога да сторя? Ако сляза долу и им кажа в очите какво мисля, че изглеждам като пълна глупачка. Ако пък нищо не кажа, ще продължат да се държат като идиоти.