Един от Първа дивизия (Спомени на участник)
- Автор: Георгиев Георги Ст.
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Един от Първа дивизия (Спомени на участник)». Краткое содержание книги:
Не е възможно аз, който командувам три бляскави дивизии, да стоя там, когато тилът ми е вече обхванат. И каква полза, когато противникът си е в крепостите! Аз ще го подмамя, той ще излезе, после аз си зная работата.
Българинът се показа бляскав в неподвижната война. Тя не отговаря на темперамента му, но той отговори и на това, което е против темперамента му. Сега сме вече на открито. Бог да ми е на помощ! Ето го темпераментния българин! Той ме чака да изляза от крепостите си. Но аз няма да изляза! Той прави това, което и аз бих направил. Той ме подмамя, както и аз бих го подмамил. Това диктуват разумът, логиката. Самата война, която по принцип не е логична, почива на принципи. Първиятй принцип е логиката. Няма да се поддам на тоя логичен принцип. Няма да се поддам, защото съм по принцип логичен.
Да, но той пали грамади сено, слама, пали складове, пали купища бомби, снаряди. Вярно е, но това е само за окото, това е бенгалски огън, това е рамката, в която той се готви да постави картината на моето поражение. Няма да му се поддам. Логичен съм. Логиката е първият принцип на нелогичната по принцип война!
Но този, който не отстъпи пред логиката, трябваше да отстъпи пред Глупостта. Каква храбра войска, а командувана от такива… И французинът си послужи с дума, която, именно защото се превежда, не трябва да се привежда.
Тъй продължи нашето отстъпление. Нерадостно, мрачно. И все пак с малка вяра, че може би, макар и късно, всичко още не е загубено. И наистина си мислехме ние тогава, че всичко не е загубено.
На 24 и 25 септемврий нашият полк се бие при Църнобог. Бие се и побеждава.
На 26 и 27 нашият полк се бие при Дървеник. Бие се и побеждава.
На 20 и 30 нашият полк се бие при Соп. Бие се и побеждава.
Соп, гдето наново се отличи нашият Шоп.
Соп — последният бой на българската войска. Води го първа дивизия. Трета бригада.
Тук разбихме италианските полкове, които излязоха срещу нас. Заловихме 200 пленника и много картечници. Разбихме ги на 29 и 30 септемврий, когато имената Радомир, Владая и Княжево съществуваха не само като радостни географски, но вече и като печални исторически понятия.
А предния ден бе сключено примирието. Съгласно разпоредбите му трябваше да върнем взетите пленници, картечници и сами да се предадем. Това е грозната истина. Това е още по-грозната измяна. Това е най-грозното предателство.
Кой ни предаде? Кой ме предаде?
Кой ни предаде нас, победителите? Кой ме предаде мен, победителя?
Кой причини катастрофата? Кой създаде трагедията? Вечната българска трагедия!
Седемнадесет години бродя по всеки път и кръстопът. — Нито един стълб!
Седемнадесет години обикалям всяка урва и усоя. — Нито един гарван!
Седемнадесет години придружавам всяко опело. — Нито едно без свещеник!
Земята ви зове. Какво чакате вие, които останахте? Не чувате ли гласай?
Или чакате да чуете гласа ми? — Моят глас е гласът на сто и петдесет хиляди, които не умряха. Моят глас е гласът на шестстотин хиляди, които преживяха.
Отговаряйте вие, живи умрели, отговаряйте вие, умрели живи. Отговаряйте…
Пред съда на Тези, които не умряха. Не сте достойни за Тях!
Пред съда на Тези, които преживяха. Не сте достойни за Нас!
Пред съда на Българския народ. Не сте достойни за Него!
Пред съда на Българската история. Не сте достойни за Нея!
Тя записа не вашите, тя записа Нашите имена!
Както в растителното, тъй и в животинското царство всичко негодно умира. Затова и споменът по вас умира. Защото всичко умира.
Преживяват само Действията. Само Подвизите. Само Жертвите. Само Победите.
Ние победихме.
Но благодарение на вас, негодници, до дъно горчивата чаша изпихме.
Заложничество
Пушките са съставени. Картечниците и оръдията са оставени. Всичко напълно и завинаги загубено. Изчезна надеждата. Изчезва и вярата. Остава само любовта.
Нея никакво, колкото и непримиримо примирие, не може да изтрие. Любовта не се създава с договор. Любовта не се унищожава с договор. Няма любов по договор.
Сам италианският генерал е развълнуван. В никоя книга по военна наука или военно изкуство, колкото научно или изкусно да е написана, не се намира подобен случай — победител да се предава на победен.
И генералът се изправя на коня си, пред щаба си, също на коне и обръщайки се към бригадата, която не е вече бригада, а сбор от хиляди мъже във военни дрехи, държи реч.