Един от Първа дивизия (Спомени на участник)
- Автор: Георгиев Георги Ст.
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Един от Първа дивизия (Спомени на участник)». Краткое содержание книги:
Какви знаменити думи! Казани не от този, когото стомилионен, а от този, когото само тримилионен народ излъчи. И не възпитаният от гувернантки, а този, който имаше само една риза, когото майката в Трън не изпрати, защото не пусна, когото лелята в София не посрещна, защото не допусна. И съблякъл се край Перловската река, докато чака ризата да изсъхне, окъпва се, за да се яви на преглед и постъпи едва петнадесетгодишен във Военното училище. Ето този, с едната риза, казва тия думи. Но в тоя момент не е до думи. В тоя момент има отстъпление. Отстъпват наши роти, много роти, следвани от гъсти, многобройни неприятелски вериги, маси, които овладяват загубените си оръдия.
Съдбоносен момент за полка, бригадата, дивизията. Може би за действията около Букурещ. Но тоя дълъг момент е час по логика. В тоя бой никой началник не е на мястото си. Защото в тоя бой всички началници са по местата си. Уставните канали са запушени. Затова сърцата са отпушени.
Командирът на трета дружина от нашия 41 полк майор Бояджиев уведомява чрез адютанта си командира на трета дружина от 42 полк да приближи на 1000 крачки и да бъде готов. Бригадният командир полковник Гладичев дава заповед на командира на 42 полк да застане начело на тая същата бригадна поддръжка и давайки личен пример, сам да поведе ротите. Но тоя бой е час по логика. Преди още тая заповед да се изпълни, командирът на дружината майор Илков, уведомен вече за положението, вдига веднага по свой почин ротите и сам ги повежда. Видът на тая, макар и отдалеч още помощ, усилията на всички началници, макар и безуспешно, да задържат левия фланг, част от центъра… Командирът е пратил всичко, дори подпоручика — началник на телефонната команда, преди това и последния войник. Всичко е свършено. Но сам той е преди всичко войник. Той, който е до самите си войници, се вля като войник, но… не се е влял още като командир. Часът по логика свърши. Сега е часът по психология. Ето как пред очите на всички се влива командирът. Влива се като командир, а блясва като пълководец.
— Готов ли си, Петре?
— Готов, господин подполковник!
— Свири. Петре, атака!
И разцепила устните на тръбача, тръбата процепва въздуха. Една съседна вляво се докача. Друга до нея се откача. И по целия ляв фланг, от рота в рота се разнасят тържествени звуци.
Войниците трепват. Това е той — командирът! Войниците трепват. Това е за нея — Родината! И като по знак всичко отстъпващо се спира… обръща… сега вече гъстите румънски маси трепват, спират… вцепенени, ужасени. Пред тях — гора светнали ножове.
Няма вече съмнение, това е отстъпление. Няма вече съмнение, това е сметение. Няма вече съмнение, няма вече спасение. Има поражение.
Пет непълни дружини гонят, 28-те неприятелски оръдия са отново взети, с 31 пълни ракли. А пленници! Излязла вече на позиция, нашата артилерия открива мощния си огън, към който се присъединяват и пленени неприятелски, с наша прислуга, оръдия.
Пет непълни дружини гонят. Цели пет полка бягат. Няма спасение. Има грозно сметение. Има страшно поражение. Поражение.
Никой никога не е чул, никой никъде не е видял по-невъобразима паника, по-страхотно сметение, по-неудържимо бягство, по-страшно поражение. Поражение. Поражение.
Боеве пред Букурещ. Боеве за Букурещ.
А командирът? Той е отново сам. С фуражката, тръбата. Тръбата и тръбачът.
— Какво да ти дам, Петре — обръща се той към другаря си, към щаб-тръбача. Нямам нищо.
И спомняйки си вечната диета, вечните парченца, които пълнят джоба му, изважда последното и му го подава.
— На, вземи това шекерче!
Това шекерче днес е в една скромна селска къща, до кандилото, пред иконата. Без цвят, без мирис, то е най-голямата награда, която войната даде.
Войната свърши. Командирът получи бригада, командуваше дивизия. През декемврий 1919 излезе на площада кротко, да говори кротко. И той като предшественика си от 1900, като баща ми. Но и той загуби кариерата си. Първият в Тръстеник, Русенско, вторият — в Дупница.