Един от Първа дивизия (Спомени на участник)
- Автор: Георгиев Георги Ст.
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Един от Първа дивизия (Спомени на участник)». Краткое содержание книги:
Защо тия далечни за нас сравнения? Защо не се обърнем към нашето Велико Възраждане, когато живяха светците? Те бяха българи. Командирът бе българин.
Какъв офицер! Да напише заповед! Да даде заповед! Да следи да се изпълни заповед! Наблюдателен, прозорлив, проницателен, съобразителен, паметен, спокоен, мъжествен, решителен и най-важното — готов винаги във всичко да поеме отговорност — първото и последно качество, първото и последно предимство, първото и последно достойнство на офицера!
Цялата съвкупност от цялата му дейност ме е подтиквала много пъти да съжалявам, че не бе няколко години по-възрастен, за да командува дивизия. Вярно е, не бих служил при него, може би не бих го познавал, но тая лична жалба би отстъпила пред общия интерес, общата полза. При неговото бляскаво командуване бихме имали една бляскаво командувана дивизия в повече!
Но защо да искам непременно да бъде по-възрастен? Можеше да запази възрастта си. Френски и германски подполковници не командуваха ли бригади при полковници полкови?
И защо да не бе се случило дори в нашата дивизия? В съседен полк един подпоручик бе назначен ротен командир. Дружинният докладва, че в същата рота има по-старши. Полковият, който знае много добре това, отвръща: „Старши ли? Какъв старши? Старши е този, който командува!“
А в нашия полк имахме два случая. Единият засегнат поручик подаде рапорт. Командирът сложи следния надпис: „Аз раздавам ротите си не по старшинство, а по достойнство.“
Защо такова разбиране да не засегне и висшите длъжности? Защо само французи и германци да бъдат глупави? Нека поне веднъж и ние оглупеем. Може би именно тогава ще поумнеем!
Да вземем малко от френската глупост.
Какво сходство в духа, в чувството, в разбиранията между командира и един френски командир. Каква пропаст в духа, чувството, неразбиранията между нашето и тяхното голямо началство.
Полковник Луи дьо Гранмезон пада от кон и се контузва силно и болезнено. На другия ден се обявява мобилизацията. За обща изненада всички виждат командира с изцяло превързана глава да се явява и с полка си да заминава. В течение на два дни, 19 и 20 август 1914, бива последовно шест пъти ранен. След един месец, на 20 септемврий, без да е оздравял, заминава и веднага получава бригада. След един месец, на 18 октомврий, бива произведен генерал и получава дивизия. След три месеца, на 15 януарий 1915, вече с ранг и прерогативи на корпусен, бива назначен да командува не корпус, а група, цели пет дивизии.
Соасон. Гробница. Най-младият френски генерал, който е автор на бележити съчинения по военно изкуство, който сам е писал, сега сам изпълнява това, което сам е препоръчал: като остави картата, началникът лично да обиколи и да се запознае с местността, живата местност. Има места, които представляват за армията криза. А Соасон е изцяло местност криза. Придружен от помощник-началника на щаба си, генералът тръгва. Излязъл на открито, вижда колко безполезно е да продължи. „Минете — казва той на помощника си, — минете напред (иска да каже назад, защото се връщат), аз ще се движа на разстояние от нас, за да не образуваме прицелна точка.“ Залп гранати спасяват полковника. Залп гранати засягат генерал, който пада смъртно ранен, надупчен от множество шрапнели. Отнесен назад, изповядва се пред свещеника. Дава на началника на щаба последните си нареждания. Казва на пристигналия командуващ шеста армия генерал Монури: „За родината е.“ Прощава се с пристигналата си съпруга. Умира. Отнесен в Париж, в присъствие и по заповед на генерал Галиени бива тържествено погребан.
За пет месеца от командир на полк командува пет дивизии! Това се казва командир! Това се казва висше началство!
Но какво значи човекът, българинът, началникът, другарят, психологът, офицерът пред тая скромна проста дума — войник?
1913. Преди да дойде при нас, командирът бе се вече отличил. Като дружинен в 14 полк, на 17 юний, нему лично, на неговата лична храброст се дължи превземането на върха 650 при Злетовската река. На 9 юлий бива тежко ранен.
1915. Мобилизацията го заварва началник на полково военно окръжие. Веднага подава рапорт и заминава като дружинен в 54 полк. На 17 октомврий се отличи при Криволак, гдето бе в първата линия и когато бе отново тежко ранен.
След шест месеца полуоздравява и след други два получава полк — нашия! И става командир — нашият!
Този войник бе войник, олицетворение на най-голям героизъм, свързан с най-бляскава, най-ползотворна, най-резултатна от огромно военно и национално значение командна способност. Войник-командир. Войник-пълководец.