Момичето от Дания
- Автор: Еберсхоф Дейвид
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: intense
- ISBN: 978-954-783-233-6
- Переводчик: Катя Перчинкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Момичето от Дания». Краткое содержание книги:
И тогава Карлайл пристигна в Бейкърсфийлд. По онова време още се придвижваше с ръчно изработени патерици, които стигаха до лактите му и имаха релефни дръжки от слонова кост. Имаше и резервен чифт от сребро, който госпожа Уод го караше да използва за официални събития. Карлайл по-късно ѝ разказа, че през първата му вечер в испанската къща, докато Грета спяла, Теди го закарал да му покаже кладенеца.
– Не искам да ги разочаровам. – Теди говорел за родителите си в дървената къщурка с процепи между дъските, достатъчно големи, че да пропускат вятъра. Дупката в земята била широка колкото човешки крак и заобиколена от дървена платформа. Теди извадил проба от почвата с чаша, вързана на въже. Разгледали я съсредоточено. Теди погледнал към Карлайл все едно очаквал, че само защото учи в Станфорд, ще може да види нещо в чаша с черна пръст.
– Според теб там долу има ли нефт?
Карлайл погледнал кривия дъб в края на нивата и нагоре към вечерното небе и отвърнал:
– Не съм сигурен.
Прекарали там половин час под залязващото слънце, докато вятърът навявал прахоляк в краката им. Стъмвало се и звездите започнали да изгряват.
– Да се прибираме – предложил Теди и Карлайл, който никога не бе винил Теди Крос за всичко случило се с Грета, отвърнал:
– Добре.
Теди тръгнал към колата, а Карлайл го последвал, но патерицата му се заклещила в процепа между две дъски на платформата и куцият му крак пропаднал в кладенеца. Щял да се разсмее, само че го пронизала непоносима болка в крака. Теди чул вика му и хукнал обратно.
– Добре ли си? Можеш ли да станеш?
Карлайл не можел да стане, защото кракът му се бил заклещил в дупката. Теди се заел да разковава дъските с лост и те се разцепвали с трясък, отекващ из околните полета. Койотите в хълмовете виели, а Карлайл плачел, притиснал глава в рамото си. Минал цял час, преди да го измъкнат, а кракът му бил счупен. Нямало кръв, но кожата на прасеца изглеждала по-тъмна от слива. Теди завел Карлайл до колата и поел на запад в нощта, през цялата долина, а полетата се сменяли от ниви с ягоди в лехи със зеле, лозя и накрая орехови градини. Превалили планината и стигнали до Санта Барбара. Чак в полунощ доктор с монокъл се заел да намести крака на Карлайл, докато сестрата от нощната смяна топяла марли в леген с гипс. Много по-късно, почти призори, Теди и Карлайл най-сетне изтощени пристигнали обратно в испанската къща.
Грета все още спяла.
– Спи откакто излязохте – казала Акико, чиито очи били черни като кожата по прасеца на Карлайл. А когато Грета се събуди, се чувстваше твърде зле, за да забележи гипса, от който сипеше бял прах, откъдето минеше Карлайл. Грета забеляза праха и се чудеше вяло – както винаги, когато ставаше въпрос за домакинска работа – откъде се е взел, след което просто го изтупваше от табуретката. Осъзнаваше смътно, че Карлайл е получил някакво нараняване, но само толкова.
– О, добре съм – каза Карлайл и Грета не го разпитва повече, защото единственият начин, по който можеше да опише как се чувства, бе, че все едно е отровена. Поглеждаше към гипса и затваряше уморено очи. А когато лятото бе в разгара си, живакът удряше 43°С и Грета най-накрая роди, свалиха гипса на Карлайл. Бебето беше мъртво, но кракът на Карлайл бе в най-доброто си състояние от онзи ден, когато с Грета бяха шестгодишни. Той все още малко куцаше, но вече не се нуждаеше от патериците и можеше да слиза от втория етаж на испанската къща, без да се държи за парапета.
– Единственото хубаво нещо, което се случи в Бейкърсфийлд – казваше понякога Грета.
След този случай до края на брака им Грета мислеше за Теди Крос като за човек, способен на чудеса – когато го видеше да присвива съсредоточено устни, ѝ се струваше, че може да постигне каквото си науми. Но когато Лили каза същото за професор Болк, Грета погледна към Елба, преброи лодките, преброи момичетата на поляната и отвърна:
– Ще видим.
ДВАЙСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
ЛИЛИ СЕ СЪБУДИ С ПИСЪК. Нямаше представа колко дълго е спала, но усещаше действието на морфина, тъй като клепачите ѝ тежаха твърде много, за да отвори очи.