По-кротко лейди!
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «По-кротко лейди!». Краткое содержание книги:
Лейди Ема Уелс-Финч, твърде благонравната директорка на английско девическо училище, е жена с мисия – тя разполага само с две седмици, за да погуби репутацията си. Когато пристига в Тексас с развети поли, строго насочен чадър и прекрасни чувствени устни, от които се сипят заповеди, тя твърдо вярва, че само едно нещо може да я спаси от домогванията на надутия, превзет и тесногръд херцог Бедингтън: пълен и абсолютен позор.
ЕДНО ЛОШО МОМЧЕ ОТ ТЕКСАС
Световноизвестният голфър и плейбой Кени Травълър от дете е свикнал да получава всичко, което поиска, а сега е отстранен от любимия си спорт. Само едно нещо може да спаси кариерата му – пълна и абсолютна почтеност!
За нещастие, той е изнуден да бъде шофьор на властната, прекалено целеустремена лейди Ема, която на свой ред е твърдо решена да овършее всички кънтри барове, студиа за татуировки и е готова на нещо по-лошо… много по-лошо.
Когато един страхотен мъж, който не може да си позволи още един скандал, се срещне с една твърдоглава жена, решена да предизвика скандален фурор, може да се случи всичко. Но любов? Това е невъзможно. Това е възмутително. Това е… неизбежно!
Докато се озърташе къде да се усамоти, видя Тед Бодин да приближава. Той й се усмихна стеснително.
— Чух, че сте тук, лейди Ема. Къде отиде Кени?
— Тръгна с Питър.
— Изглеждате малко разстроена.
Очите му на зрял мъж се взираха проницателно в нея.
— Съвсем малко. – Тя отвори чантата си, за да пъхне портфейла вътре, но Тед ловко го измъкна от ръката й.
— На Кени ли е?
— Бутна го в ръката ми, преди да избяга – отвърна Ема, но не се сдържа и добави: – Каза ми да си купя нещо.
— Сериозно? – Устните на Тед бавно се извиха в усмивка. – Татенцето е богат, мамчето е красавица, а днес е щастливият ми ден.
Ема се намръщи, когато той пъхна портфейла в задния си джоб.
— Майка ти също е богата, а чух, че баща ти прилича на кинозвезда. Върни ми го.
Лешниковите му очи се присвиха насмешливо.
— Хайде, сега, лейди Ема. Аз съм двайсет и две годишен, почти бедняк, току-що дипломирал се от колежа и безработен. А пък Кени има повече пари, отколкото енергия да ги преброи. Нека се позабавляваме.
— Тед, наистина не мисля…
Но той не я остави да довърши, хвана я за ръката и я поведе към паркинга, където ги очакваше доста очукан червен открит джип, с черни ролбарове.
— Ако някой от вас види Кени – подвикна той към група тийнейджъри, – кажете му, че лейди Ема се е закотвила в „Роустабаут”.
И преди да се усети, младата жена се озова в потегляща кола, на чиято задна седалка бе захвърлена торба със стикове за голф, а на огледалото за обратно виждане се полюшваше пискюл от академична шапка.
— Може би все пак не е зле да ми дадеш онзи портфейл – каза тя, когато отпред се показа „Роустабаут”.
— Ще ти го дам. По-късно. След като изпразним съдържанието му.
— Няма да харчим парите на Кени, колкото и да са много. Това не е редно.
— Тексаските жени не биха се съгласили. Тукашните дами са много отмъстителни. Знаеш ли, че веднъж родителите ми са се сбили точно на този паркинг. Хората още говорят за това.
— Предполагам, че понякога публичните спорове могат да станат доста неприятни.
— О, това не е било спор. Било е истинска схватка. Физическа. – Той се засмя. – Жалко, че не съм присъствал.
— Какво кръвожадно момче си ти. Освен това не вярвам на нито една твоя дума. Родителите ти имат прекрасен брак.
— Сега да, но им отне известно време, за да го постигнат. До деветата ми година баща ми дори не е подозирал за съществуването ми. И на двамата се е наложило да пораснат и поумнеят.
Ако я бе изрекъл някой друг двайсет и две годишен младеж, забележката щеше да прозвучи забавно, но имаше нещо в Тед Бодин, което я накара да му повярва.
Двамата слязоха от колата и се отправиха към ресторанта.
— Изненадана съм, че още не си намерил работа – отбеляза Ема. – Съдейки по думите на Тори и Кени, си се дипломирал с отличие.
— О, имам куп предложения, но искам да остана близо до Уайнет.
— Тук си отраснал, нали?
— Расъл съм на много места, но това е мястото, което семейството ми смята за дом и аз съм силно привързан към него. – Отвори вратата и я задържа любезно пред нея. – Това ограничава избора ми до две компании.
— КСТ и компанията на бащата на Декстър.
— И двамата се избиха кой да ме назначи. За съжаление, това ме превърна в нещо като трофей в техните междуособни войни. Играта доста загрубя, затова изчаквам да видя дали Тори най-после ще осъзнае какъв страхотен мъж е Декстър.
— Ако сливането се осъществи, вече няма да има проблем, нали?
— Точно така. А междувременно аз съм без пукната пара. И двамата ми родители са постигнали всичко сами и нито единия не проявява капка съчувствие. – Той измъкна портфейла на Кени от задния си джоб. – Ето защо смятам това за божи дар. – И преди Ема да успее да го спре, извади една от кредитните карти на Кени и се извърна към тълпата от бизнесмени, ранчери и домакини, дошли да обядват. Въпреки че едва извиси глас, присъстващите тутакси притихнаха.
— Имам съобщение за вас. Предполагам, всички ще се зарадвате да чуете, че днешният ви обяд е за сметка на Кени. Той очаква да си поръчате каквото ви душа иска, затова не се скъпете, защото иначе ще се обиди.
Докато подаваше кредитната карта на бармана, един от ранчерите се провикна:
— „Лайънс Клъб” има сбирка в задната стая.
— Кени винаги е бил запален поддръжник на „Лайънс” – поясни Тед.
— Не можеш да направиш това! – изсъска Ема.
Той я дари с онзи омайващ поглед, който великолепните мъже на Уайнет са усъвършенствали още от люлката, за да подлудяват жените.
— И защо не?