Плашилото и армията на крадците
- Автор: Рейли Мэтью
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Плашилото и армията на крадците». Краткое содержание книги:
БАЗАТА
На свръхсекретен обект, известен като остров Дракон, забравена реликва от Студената война крие оръжие с ужасяваща мощ, което току-що е било събудено отново…
АРМИЯ УБИЙЦИ
Остров Дракон е овладян от брутална терористична организация, наричаща себе си Армията на крадците. Съдбата на планетата виси на косъм, а наблизо няма щурмови екип, който да стигне навреме и да не допусне задействането на оръжието.
ЕДИН МАЛЪК ЕКИП
Единствената надежда за света е изпитателен екип сред ледовете на Арктика, воден от капитан от Морската пехота на име Скофийлд, с позивна ПЛАШИЛОТО. Те не са щурмова група, а само шепа морски пехотинци и цивилни. Нямат необходимите средства за атакуване на укрепен остров, попаднал в ръцете на свирепа армия. Но Плашилото въпреки това ще ги поведе, защото някой трябва да го направи.
— Добре — съгласи се тя и започна.
Говореше бавно, докато се плъзгаха през мрежата тесни пукнатини.
— Шейн Майкъл Скофийлд е син на преуспелия бизнесмен Джон Скофийлд и внук на Майкъл Скофийлд, герой от Морската пехота с позивна Мустанг. Делата на Майкъл Скофийлд през Втората световна война са легендарни за морските пехотинци. Всъщност някои от тях са засекретени и до днес, повече от шейсет години по-късно, сред които и една мисия, известна само като Ловът на Черния вълк. Дядо ти е почитан от Морската пехота и е обект на възхищение. Двамата с него сте много близки и се срещате поне веднъж месечно.
Скофийлд кимна.
— Дотук всичко е вярно.
— Но баща ти, Джон Скофийлд, не е бил морски пехотинец и двамата не сте били близки чак до смъртта му…
Докато го казваше, Шампион наблюдаваше внимателно лицето на Скофийлд. Отсъстващият му поглед й даде отговора, който търсеше. Значи бе вярно.
— Баща ти е бил бизнесмен, при това много добър — продължи тя. — Никога не е можел да повтори военните постижения на дядо ти и затова е предпочел да го изпревари с трупане на пари и така станал много богат човек.
Скофийлд не каза нищо.
Баща му мразеше дядо му, презираше го, презираше уважението, с което го посрещаха навсякъде. И макар че Майкъл Скофийлд не беше притискал никога сина си да прави нещо различно от онова, което иска душата му, той беше преследван от дългата сянка на легендарния си баща. За съжаление за него това бе мъчение, което си бе намерило други отдушници.
— Баща ти редовно е биел теб и майка ти — каза Шампион. — Попаднах на болнични досиета от юношеските ти години, в които се описват няколко случая на счупен нос и изгаряния от цигари по ръцете ти.
Скофийлд отново не каза нищо. Кучият син пребиваше или майка му, или него, при това съвсем безмозъчно. Побоите върху него започнаха, когато беше на дванайсет. Още носеше малките кръгли белези от цигарите му по ръцете си.
— И когато си навършил осемнайсет, си постъпил в Морската пехота, където си бил в стихията си — продължи Шампион. — Станал си пилот и си служил с отличие, докато не си бил свален над Босна. Там местен главатар е обезобразил очите ти и е оставил характерните белези, от които е и позивната ти. След спасяването ти си станал редовен морски пехотинец и бързо си се издигнал в разузнаването. Командвал си Разузнавателен отряд 16 на онази мисия в Антарктида, по време на която си се сблъскал с братовчед ми. Оцелял си — деликатна афера, включваща воюващи помежду си съюзници и дори американски части срещу други американски части — но това не се е харесало на някои важни клечки и по-късно си бил прехвърлен като пилот на президентския хеликоптер „Морска пехота Едно“. Почетна позиция и съответно обида за човек така способен и опитен като теб, но въпреки това си изпълнявал работата си. Това назначение те забъркало в друг инцидент, който Съединените щати успешно скриха от света — опита за преврат на полковник Ръсел, позивна Цезар. Става въпрос за преследването на президента в най-секретната ви база. Твоите действия ти спечелили секретен Почетен медал. — Шампион замълча за момент. — Малко след това баща ти умрял. Сам сложил край на живота си.
Скофийлд кимна мълчаливо. Кучият син си беше получил заслуженото — беше си пръснал мозъка огорчен и сам в облицования си със скъпа ламперия кабинет.
— Майка ти починала няколко години преди това — продължи Шампион. — Но въпреки ужасното отношение на баща ти към теб той ти завещал цялото си състояние. Дванайсет милиона долара. Което прави теб, скромния морски пехотинец на Съединените щати, изключително богат млад мъж.
Скофийлд не каза нищо.
Всичко това бе истина, но малцина го знаеха. Източниците на Шампион бяха отлични. Майка знаеше за парите, Гант също. И двамата бяха одобрили онова, което бе направил с тях.
— Дарил си състоянието си на военния медицински център „Уолтър Рийд“ във Вашингтон, окръг Колумбия — каза Шампион. — До последния цент. Проява на принципност ли е това?
— Може и така да се каже. — Скофийлд сви рамене.
— Става въпрос за дванайсет милиона. Можел си да си живееш живота, без да ти се налага да работиш. Никога ли не си съжалявал?
— Нито за секунда. Това бяха парите на един жесток човек и аз не ги исках. Реших, че ще са по-полезни другаде.
Скофийлд се извърна, без да престава да гребе.