Седмият печат
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #3
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Велин Мануел ду Насименто
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Седмият печат». Краткое содержание книги:
Рускинята, която мълчаливо вървеше отпред, забави крачка и тръгна редом с Томаш.
- Тук, в Шаманка, се е род ил първият шаман - обясни тя. - Той бил мъж и след известно време се
почувствал много самотен. Тогава създал първата жена шаман.
Сянката се извиси пред групата - огромна, заплашителна, толкова близо, че Томаш вече можеше да
различи формите. Беше остра двувърха скала с груба повърхност, чиито остри ръбове отдалеч
напомняха бодли на таралеж. Тънката източена плажна ивица сякаш се мъчеше да досегне каменното
чудовище, обърнало гръб на сушата, като страж, охраняващ водите на Байкал. Имаше нещо нереално в
него, сякаш беше парче Луна, захвърлено в езерото, странно тяло, попаднало тук от друго измерение.
Жълтоалена светлина, бледа и треперлива, проблесна на скалната стена.
- Какво е това?
- Камагън - успокои го Надежда. - Запалил е огън.
Достигнаха основата на скалата и се заизкачваха по стръм ния склон по посока на пламъците,
трепкащи на върха. Скалата беше мраморна, покрита с червен лишей. Всичко тук изглеждаше
естествено, първично, с изключение на един надпис, из дълбан в камъка. Томаш реши, че буквите са
санскритски.
Надежда извика силно името на Камагън и скоро дочуха не мощен глас да отговаря. Намериха стария
шаман увит в одеяла, полегнал в зейнала в самия камък пещера, до огъня, който беше запалил на входа.
Беше мъж с широко и мургаво лице, с черни бадемови очи и изпъкнали скули - типично лице на мон-
голец; снежнобелите му коси се подаваха изпод синята вълнена шапка като проскубана слама.
Последва разговор на руски между новопристигналите и шамана. Борис и Филипе не спираха
енергично да жестикулират, сякаш това беше начин да подчертаят важността на онова, кое то имаха да
казват. Но Камагън не се даваше, въобще не изглеждаше впечатлен от онова, което новопристигналите
му разказваха, и Надежда се намеси. Рускинята заговори спокойно и бавно. Камагън я изслуша, без да
каже дума, попивайки онова, което тя му говореше - беше очевидно почитанието му към нея.
- Какво казва тя? - попита Томаш шепнешком.
- Обяснява му, че сме преследвани от хора, коит о заплашват тегш.
- Какво е това?
- Шамански терм ин.
- Но какво знач и?
- Равновесие - преведе Филипе. - Шаманите поч итат въздуха, водата и земята и смятат, че е важно да
се поддържа равновесието в света. Според тях земята не е мъртва: всяко място вибрира с живото
присъствие на духовете. Всичко си има душа, включително животните и растенията. Шаманската етика
се основава на почитание към природата и защита на природните феномени. Надя разчита именно на
тази етика.
Надежда млъкна и дойде ред на стареца да говори.
- Какво казва?
- Майката Земя и Бащата Небе са ни създали и хранили в продължение на м илиони години. Те
заслужават нашата почит - прошушна Филипе, превеждайки изреченото от Камагън. - Хората смятат, че
светът е материален и предназначението му е да им служи. Но не е така. Проблемът е, че хората са
загубили почитта си към Майката Земя и поради това всички сме об речени. Трябва да почитаме езерото
и планината, тайгата и степта, орела и рибата, ако не - всичко ще изгубим. Трябва ни тэнгэрь мэднэ.
Всеки от нас е отговорен за онова, което пра ви. Тэнгэрь вижда всичко, той е творец на съдбата.
- Какво ни трябва? - попита Томаш, прекъсвайки сим ултанния превод.
Израз от бурятската култура, който означава „лична отговорност―. - Б. пр.
- Тэнгэрь мэднэ — повтори Филипе. - Това е лич ната отговорност, връзката ни с вселената. Шаманите
смятат, че връзката на човешките същества с вселената е пряка, без каквито и да било посредници - нито
свещени книги, нито свещеници, нито дори шамани. Само тэнгэрь мэднэ.
Камагън млъкна за малко и рускинята отново се включи в разговора. Този път говореше развълнувано
и сочеше последователно ту към плажа, ту към вътрешността на пещерата, ту към езерото. Филипе беше
така увлечен от думите и, че престана да превежда, но не се и наложи. Старият шаман я изслуша
мълчаливо, поклати глава, когато най-сетне млъкна, и произнесе една-единствена дума:
- Да.
Това да ги подтикна към действие. Влязоха в пещерата и повдигнаха нещо, което Томаш в тъмното не
можа да различи. Видя, че го влачат към входа на пещерата.
- Какво е това?
- Кану, не виждаш ли?
Наистина беше дървена лодка. Тясна и дълга, тя побираше двама човека. Слязоха в подножието на