Седмият печат
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #3
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Велин Мануел ду Насименто
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Седмият печат». Краткое содержание книги:
скалата и пуснаха лодката във водата, след което се върнаха в пещерата, за да вземат още едно кану.
Томаш тръгна с тях и този път се включи в пре насянето на лодката. На входа на пещерата, крепейки
кануто, той се спъна в един камък и едва не полегя от скалната урва, но успя да запази равновесие.
Тогава чу гласа на Надежда.
- Пристигат.
Обърна глава, вдигна кануто по-високо и надникна, опит вайки се да разбере какво става. Мракът над
плажната ивица бе прорязан от светлините на приближаващи се фарове.
Бяха джиповете.
- Бързо! Бързо!
Тримата мъже почти тичешком се спуснаха надолу по склона с кануто на рамене. Хвърлиха кануто
във водата и Филипе махна към Томаш.
- Ти и Надя ще сте в това кану. - Посоч и близката лодка. - Аз и Б орка ще се качим в другото.
Надежда се вмъкна в лодката и изчака Томаш да се настани. Той хвърли бърз поглед към мястото,
където беше видял джиповете, и установи, че колите са спрели, вратите са отворени и хората изскачат
навън. Повече не му трябваше да гледа. Зае мястото си и хвана греблото.
- Бързо!
Филипе изпсува на португалски, докато се качваше във второто кану.
- Откъде тези куч и синове знаят къде сме?
- Дали някой не ни е издал? - под хвърли Томаш.
- Кой? Пред и малко решихме да дойдем тук, на Шаманка.
- Може би претърсват целия остров.
В далечината се разнесоха гласове. Хората от джиповете ги бяха открили.
Греблата на двете канута се потопиха във водата и лодките започнаха да се отдалечават от скалата.
- Къде отиваме? - попита Томаш, койт о вече не виждаше другот о кану.
Отговори му тъмнината.
- Ще се разделим - обад и се гласът на Филипе. - Ти оставаш с Надя.
- Къде ще се срещнем?
- Не знам. После ще се свържа с теб.
Непознатите тичаха по плажа и за миг стигнаха до Шаман скала. Гребейки с ярост, Томаш набра
преднина и едва тогава се осмели да погледне назад. Видя силуетите на мъжете, които се очертаваха на
фона на скалната стена, осветени от бледото призрачно сияние на огъня на Камагън. Нещо проблясваше
в ръцете им.
Ззззззммм, ззззззммм, ззззззммм.
Звукът раздра въздуха около кануто, последван от пукотевица. Разнесоха се няколко последователни
пльок-плъок във водата пред тях: куршумите явно бяха попаднали в езерото.
- Те стрелят по нас! - извика Гомаш изплашен.
В този момент съзнанието му като че се раздвои. Едната му половина беше връхлетяна от страха и
порива да избяга, да се махне оттам, да се измъкне на всяка цена, но другата, рационалната,
наблюдаваше ставащото с необикновено отчуждение - имаше чувството, че е само зрител, който гледа
сцената от разстояние, сякаш събитията не го засягат. Рационалната му половина остана смаяна от
онова, което се случваше. Никога не беше допускал, че може да се превърне в мишена. Мислеше, че
първо се чува пукот и едва след това просвирванего на куршумите, както във филмите, но всъщност
беше тъкмо обратното. Куршумите летяха по-бързо от звука и свистенето изпре варваше гърмежа.
- Шшшт! - прошепна Надежда. - Не вдигай шум.
- Но те стрелят по нас!
- Стрелят наслуки. Не ни виждат.
Опасного жужене около кануто стихна, гърмежите се отдалечиха и заглъхнаха. Надежда се оказа
права. Непознатите не виждаха канутата. Пред очите им се простираше само черната повърхност на
Байкал, която се сливаше със сибирската нощ.
XXIII
КАНУТО СЕ ВРЯЗВАШЕ ВЪВ ВОДАТА с равномерна скорост, греблата се повдигаха ту откъм дясната, ту
от лявата страна, гребците се задъхваха от усилието да поддържат ритъма: едно-две, едно-две, давай,
давай, едно-две, продължавай напред, още малко, едно-две, едно-две...
Но десетте минути гребане си имаха цена. Томаш усещаше как мускулите на раменете и врата му
натежават като камъни и ръцете му се схващат от еднообразните движения. Останали без сила, двамата
дишаха тежко, поемайки с мъка всяка глътка въздух. Бяха изчерпили горивото на страха в отчаяните
усилия на бягството и се налагаше да намалят темпото, с което въртя ха греблата. Кануто вече не се
носеше като изстрелян снаряд, а се плъзгаше по повърхността като крехка и деликатна орехова черупка,
чувствителна към лекото полюшване на Малое море, тесния проток между острова и континента.
- Къде са? - прошепна Томаш между две вдишвания. Опитваше се да укрот и сърцето си, което