Седмият печат

РАЗМЕНИХА ПРИТЕСНЕНИ ПОГЛЕДИ, КОГАТО ДОЙДЕ ВРЕМЕ ДА СИ лягат. В юртата имаше само две легла,

а те бяха трима. Томаш предположи отначало, че Филипе ще ги настани в отделна па латка, но когато

решиха да си лягат, разбра, че всички остават в палатката на приятеля му.

В последвалата суматоха най-различни мисли минаха през главата на Томаш. Първо, почти

инстинктивно помисли, че два мата с Надежда щяха да спят в едното легло, а Филипе на другото.

Струваше му се естествено решение, като имаше предвид връзката си с рускинята от последните дни. Но

малко след това премисли. Не е редно да спи с момичето в палатката на прияте ля си. Може би най-

доброто и кавалерско разрешение щеше да бъде те двамата да спят на едно легло, а тя на другото. Нещо

като полово разделение.

Тъкмо щеше да направи доблестното предложение, когато видя Филипе да придърпва Надежда за

ръката.

- Днес, м ила моя, ще спиш с мен - каза той.

Томаш не можеше да повярва. Дали беше чул добре? Но онова, което последва, разсея всичките му

съмнения. Надежда, за негова почуда, не се възпротиви на поканата, по-скоро се разсмя и се остави да я

отведат, притисната в сладострастната прегръдка на Филипе. Двамата се свлякоха в едно от леглата и

със смях се мушнаха под чаршафите и одеялата.

Историкът се съблече като омагьосан. Беше потресен от ле комислието и наглостта, с които Надежда

го бе сменила с друг. Облече пижамата и легна в леглото. Беше се привързал към нея, бе свикнал с

близостта и, да я има като своя, но тази илюзия бе разбита като огледало. Действителността вече не бе

съвършената цялост, каквато я виждаше преди, а разпиляна мозайка, каквато всъщност е била.

Изгаси лампата и юртата потъна в пълен мрак. Но не и тишина. Кискането на Надежда и хиленето на

Филипе преминаха в нещо друго - сега тя стенеше, а той пръхтеше и дишаше тежко. Дюшекът се

тресеше, скърцаше и скриптеше, полюшвайки се като кораб в разбушувани води. Томаш притвори очи,

зави се презглава с одеялото, сякаш можеше да се отърве от този кошмар. За миг му се стори, че е по-

добре, но любопитството му го предаде и докато се съсредоточаваше, улови звуците от бурния вихър,

който раздрусваше леглото до него.

„Курва - каза си той. - А аз съм обикновен глупак. Само аз мога да се привържа сантиментално към

една курва―.

Стенанията и пъшканията се усилиха и изригнаха в апотеоз от диви викове и мучене, за да притихнат

почти веднага, като внезапно стихнала буря.

След кратко гукане, кротко и звънливо, в юртата най-сетне настъпи тишина и Томаш, мъчейки се да

не мисли за станалото, освободи съзнанието си и леко се остави да го понесе сънят.