Седмият печат

сковани гърбове и разяждани от страх, разстоянието им изглеждаше непреодолимо. Близо ли бяха? Или

далече? Вглеждаха се в светлините и им се струваше, че стоят на едно и също място; после се загледаха

към огъня на Камагън и осъзнаха, че се е стопил до едва доловимо потрепване, като звездица, блещука-

ща на хоризонта - явен знак за това колко далеч назад беше останала Шаманка.

Внезапно кануто се удари в нещо невидимо и двамата из тръпнаха. Дали не бяха заседнали? Дали не

бяха се ударили в скала? Надежда се наведе и слепешком опипа дървото. Ако ударът беше пробил

кануто, на дъното щеше да има вода.

- Какво беше това? - прошепна Томаш тревожно.

Ръката на Надежда обходи цялото дърво, но отвътре кануто си беше сухо, което я накара да въздъхне

с облекчение.

- Всичко е наред - увери го тя.

- Тогава какво стана?

Въпросът беше основателен, още повече че кануто си стое ше неподвижно. Рускинята се надигна

внимателно и се наведе напред, за да опипа кануто от външната страна. Топна ръка в студената вода при

носа и обходи лодката от единия до другия и край, без да разбира какво се е случило. И тъй като нищо

не установи, наведе се още малко и потопи цялата си ръка във водата, с известен страх, докато пръстите

и докоснаха рохкава зърнеста повърхност.

- Пясък! - възкликна тя. - Заседнали сме на пясъчен нанос.

- Ах, не може да бъде! Ами сега?

- Блин! Трябва да се измъкнем оттук.

Томаш се закрепи на кануто и с греблото опипа дъното. Наистина беше пясък и по всичко личеше, че

носът се е врязал в него, докато задната част на лодката свободно се носеше по водата.

- Не мислиш ли, че сме стигнали до плажната ивица? - ре ши се да попита той.

- Възможно е. Можеш ли да вид иш нещо?

Двамата се взряха напред, опитвайки се да различат нещо. Вече бяха свикнали с тъмнината, но беше

невъзможно да зърнат нещо отвъд гъстия мрак пред тях. Сякаш бяха пропаднали в бездна, напълно

изгубени в непроницаемата тъма. Но се налагаше спешно да разберат къде се намират. Томаш отново

спусна греблото, но този път непосредствено пред кануто. Достиг на пясъка много по-бързо, отколкото

от средата на лодката. Събрал кураж, Томаш събу обувките и чорапите, нави панта лоните до коленете и

се приближи до носа.

- Остави ме да мина - пом оли т ой.

- Внимавай, Том ик.

Потопи боязливо стъпалото си във водата. Студът веднага преряза тялото му и у шите му забучаха.

Постепенно потопи целия крак и стъпи на пясък, преди водата да е стигнала до коляното му. После

нагази и с другия крак и с огромна предпазливост тръгна напред, крачка след крачка, докато водата

стигна до глезените му, а после съвсем се отдръпна.

- Плажът е - установи с облекчение. - Ст игнахме отсрещния бряг.

Върна се назад и помогна на Надежда да слезе от кануто. Двамата поеха, хванати за ръце към плажа,

като слепци по непознат път, и спряха едва когато престанаха да усещат пясъка и почувстваха тревата на