Седмият печат
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #3
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Велин Мануел ду Насименто
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Седмият печат». Краткое содержание книги:
Томаш се размърда на пънчето в краката на Надежда.
- Надя, обясни ми т ова.
Тя направи широк жест с ръка, обхващайки нощта, която се спускаше над юртите.
- Когато прист игнахме тук, т и казах, че този остров е вълшебен, пом ниш ли?
- Да.
- Олхон е едно от главните шамански средища в света. Запознах се с Камагън, докато бродих из
Сибир, за да правя оне зи метеорологични измервания за Филка. Дойдох тук, защото чух да говорят, че
температурата в Олхон е по-висока от останалата част на района, и тогава ме запознаха с Камагън. От-
крих впоследствие, че той е един от най-важните шамани в света.
- Но какво толкова прави?
- Лекува хората.
- От какво?
- Ами, знам ли, от каквото страдат.
- Нещо като племенен шаман?
- Донякъде - каза тя, неособено д оволна от определениет о.
- Шаманът използва м истич ната си сила, за да пътува из други измерения и да общува с духовете.
Така постига равновесие между световете, физическия и духовния.
- Той е обладан от духове?
- Не, не. Камагън управлява духовете.
- И кои са те?
- Душите на мъртвите, демоните и природ ните духове.
Томаш се намръщи.
- Това намирисва на фантасмагории.
- Приемам, че може да изглежда малко изм ислено, така е - призна тя. - Но истината е, че има ефект.
- Откъде знаеш, че има ефект?
- Знам, защото видях.
- Какво си видяла?
- Видях как Камагън лекува хора, д окато е в транс.
Историкът се намръщи недоверчиво.
- Да не е било внушение?
- Може би. Но че бяха излекувани, т ова е факт.
Филипе нетърпеливо се разшава. Беше слушал вече за това и не желаеше да поддържа разговора.
Протегна и сви пръстите на ръцете си, за да стопли скованите от студа стави, и кимна към примамливия
уют на юртите.
- Какво ще кажете да изпием по чаша чай?
КЛЮЧЪТ ЩРАКНА, НО ПАЛАТКАТА ОСТАНА ТЪМНА, осветена единствено от газената лам па в ръката на
Надежда.
- По дяволите! - изруга Филипе. - Генераторът сигурно не работ и. Колко неприят но!
- Селищет о с генератор ли се осветява? - учуд и се Томаш.
- Не само селището - поясни приятелят му. - А целият ос тров.
- Какво? Няма ли елект рическа мрежа на острова?
- Не. Всичко се задвижва от генератор.
Томаш се изсмя.
- Къде попаднах само.
- Олхон е природата в естественото И състояние, Казанова. Всичко тук е красиво, но и диво. По
времето на Съветския съюз островът е бил част от системата на ГУЛАГ. Много хора са били
депортирани, най-вече литовци, и мнозина от тях на мерили смъртта си тук.
- Толкова ли са сурови условията?
- Не, климатът в Олхон дори е умерен в сравнение с останалата част на Сибир. Проблемът е, че не
съществуват никакви инфраструктури. Няма телефонни връзки, нито електрическа мрежа.
- А мобилни телефони?
- Не улавят сигнал в тази зона.
- Сериозно? В такъв случай какво ще правя, ако м и се на ложи да се свържа с външния свят?
- Има два сателитни телефона. Ед ин тук, в селището, другият в пансиона на Беншаров в Хужир. Ако
ти потрябва, кажи. Струва сто рубли минутата.
Палатката беше осветена от газовата лампа на Надежда. Нищо не работеше, с изключение на стария
цилиндричен самовар на въглища от времето на Сталин, от чийто чучур си наляха гореща вода за чая.
Седнаха на двете легла в юртата с димящите чаши в ръце и отпиха пареща глътка, която ги стопли
отвътре.
- Преди малко каза нещо, което ме обърка - отбеляза Томаш на порт угалски, връщайки се на разговора
от бара. - Спомена, че сте направили някакво откритие, което поставя под въпрос бъдещето на
нефтодобивната промишленост.
- Да.
- Що за открит ие е това?
Филипе впери очи в парата, която се виеше над чашата, и леко подух на чая, за да го изстуди.
- Не мога да ти кажа - прошепна той.
- Защо?
- Поради различ ни прич ини. И ед на от тях е, че ако т и ка жа, твоят живот също ще бъде изложен на
опасност.
- Не се грижи за живота ми. Аз представлявам Интерпол.
Геологът се разсмя.
- Много ще ти бъде от полза.
Томаш преглътна сарказма.
- Не смяташ ли, че е важно да разкажеш за това?
- Смятам — съгласи се. - Когато му дойде времето.
- И кога ще дойде това време?
Лицето на Филипе доби загадъчно изражение.
- Скоро.
Главно управление иа трудово-изправителните лагери в СССР. - Б. пр.
Надежда, сърдита от това, че си говореха на португалски, прекъсна разговора, като изстреля няколко
гневни думи на руски, които накараха Филипе да се усмихне. Геологът отговори на руски и после се