Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Седмият печат
Седмият печат - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Седмият печат

Электронная книга - «Седмият печат». Краткое содержание книги:

Интерпол търси помощта на криптолога и професор по история Томаш Нороня за разследването на убийството на Хауърд Доусън — ръководител на американската антарктическа станция. Доусън става свидетел на най-голямото доказателство за глобално затопляне, виждано от човек, но преди да успее да напише доклада си, е убит. Задачата на Томаш е да разшифрова посланието, оставено от убийците — 666, библейското число на Звяра. Мисията на професора ще го отведе до далечни точки на света. Животът му ще бъде в опасност многократно. Залогът е глобалното затопляне, изчерпването на световните запаси от петрол и апокалиптичният срив, който би съпроводил това събитие. „Когато сне седмия печат, настана тишина на небето.“ Така Библията оповестява началото на Апокалипсиса. Има ли надежда за човечеството? „Седмият печат“ е отрезвяващ поглед към бедствията, които грозят планетата ни.    Известният португалски писател и журналист Жозе Родригеш душ Сантуш е роден през 1964 г. в Мозамбик, но семейството му се установява в Португалия. Жозе Родригеш завършва журналистика и заминава за Лондон, където постъпва на работа в Би Би Си. Няколко години по-късно амбициозният журналист вече чете късните новини в Португалската национална телевизия и преподава журналистика в Нов лисабонски университет. Изключителните репортажи на Сантуш за военните конфликти в различни горещи точки по света му носят редица престижни международни награди. Днес топрепортерът на Португалия отлично съвместява ангажиментите си като директор на новините на Португалската национална телевизия и сътрудник на Си Ен Ен. Освен това Жозе Родригеш душ Сантуш е и автор на бестселърови романи, покорили класациите не само в Португалия, но и в страните в Латинска Америка и Европа.
1 ... 85 86 87 88 89 90 91 92 93 ... 148
Перейти на страницу:

сибирската степ под стъпалата си.

- Накъде сега? - попита Томаш, докато об уваше чорапите и обувките си.

- Мисля, че е най-доб ре да отидем до Сахюрта.

- Пеш ли?

Надежда цъкна раздразнено с език.

- Да виждаш случайно авт обус?

- Не.

- Тогава защо задаваш ид иотски въпроси, Том ик? Разбира се, че ще трябва да отидем дотам пеш.

Томаш се надигна припряно.

- Много доб ре - каза той. — Тръгваме ли?

Рускинята продължаваше да седи на тревата.

- Можеш ли да видиш нещо в тъм нот о?

- Аз ли? Не.

- Тогава сядай и мълч и.

БЯХА ЗАДРЯМАЛИ ВКОПЧЕНИ ЕДИН В ДРУГ, СЛЕТИ В ПРЕГРЪДКА, която ги пазеше от острия студ на

степната нощ. Първи Томаш отвори очи и видя ясната синева, която постепенно превзема ше небето.

Размърда се и събуди Надежда.

Първите слънчеви лъч и огряваха другата страна на Олхон, очертавайки черния издължен силует на

острова на тъмния фон на мастиления небосклон. Огледаха се наоколо и за първи път видяха как

изглеждаше брегът, където бяха заседнали. Около тях се разстилаше степта, после започваше тайгата,

покриваща планинските склонове в далечината; пред тях имаше ред лагуни, заливи и носове се врязваха

в бреговата линия, пясъчни ивици се редуваха с надвиснали зъбери. Потърсиха следи от другарите си по

суша и по вода, но единственото, което видя ха, беше сянката на изоставеното кану, полюшващо се на

плажа като довлечен отнейде дънер, носещ се по ритмично при иждащите вълни, които се разбиваха и

заливаха пясъка.

- По-добре да тръгваме - предложи Томаш.

Този път Надежда одобри предложението и стана. Утринната светлина беше оскъдна, но достатъчна,

за да различат пътя. Подгонени от студа и глада, те бързо поеха по пътя. Прегазиха ниската степна трева

и се отправиха на югозапад, като следва ха бреговата линия, доколкото беше възможно, и хлътваха по

пътеките навътре в сушата винаги щом се наложи.

- Далече ли е мястото, където от иваме?

- Сахюрта ли? Около четиридесет километра.

Томаш се ококори.

- По дяволите! Това си е цял маратон! - Взря се в хоризонта. - Нищо ли няма преди това?

- Доколкото знам, не.

- Да не б и да е онова селце, където хванахме фериб ота за Олхон?

- Точ но т ова. Оттам можем да вземем автобус и да отидем до Иркутск.

- Не е ли опасно? Ония т ипове, коит о са ни по петите, може да дебнат по този път...

- А каква е алтернат ивата, Том ик?

- Не знам. Ти м и кажи.

Надежда махна към планините на северозапад.

- Можем да тръгнем в тази посока и да стигнем до Манзурка - предложи тя. - Но дотам са осемдесет

километра.

- А ако се качим нагоре по брега?

- Още по-зле. Най-близкото селище е Байкалское, на около триста километра.

Томаш сви устни.

- Добре, тогава най-д обре е да рискуваме и да вървим в онова селце с ферибота - прим ири се той. —

Може и да се качим на автостоп, преди да стигнем дотам, знае ли се?

Степта беше еднообразна, но неравна, непрекъснато се катереха и слизаха от хълмовете. Ниски храсти

растяха на почти еднакво разстояние един от друг, сякаш някой ги беше засаж дал. Виждаха се

магарешки бодли и градински чай, а жълтият нюанс на слънчогледите придаваше цвят на сухия пейзаж

със землиста окраска.

- Никой ли не живее тук? - отчая се Томаш след половин час ходене.

- Нет - потвърди Надежда, без да вд ига оч и. - Земята е много бедна, нали виждаш? Има малко вода в

степта. И понеже мястото е почти пустинно, никой не иска да се засели тук.

Невисоки ридове се изпречваха на пътя им и ги принужда ваха да заобикалят препятствията, за да

могат да продължат напред. Разговорът вървеше на пресекулки, с откъслечни реплики. Двамата бяха

гладни и изморени и им се щеше колкото е възможно по-бързо да се измъкнат оттам, но трябваше да се

примирят с положението.

Томаш все още таеше обида. Беше решил да премълчи, но сега, след толкова път, се поддаде на

изкушението да сподели терзанието, което го изгаряше отвътре на бавен огън.

- Харесваш ли Филипе? - престраши се той.

Надежда сви рамене.

- Не се оплаквам - каза тя. - Винаги е държал на д умата си. Освен това върши нещо важно, не смяташ

ли?

- Разбира се - съгласи се Томаш. - Но аз питам дали наистина го обичаш?

- А, това ли?

Продължи да върви мълчаливо.

- Е?

- Мъжете са си мъже. Вие харесвате секса, аз също харес вам секса. Какво лошо има в това?

- Обичаш ли Филипе?

- Обичам всички мъже, с коит о съм. Стига да плащат, всич ко е наред.

1 ... 85 86 87 88 89 90 91 92 93 ... 148
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)