Седмият печат
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #3
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Велин Мануел ду Насименто
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Седмият печат». Краткое содержание книги:
убити американецът и българинът.
- Знач и там е станало. Засекли са те и са поставили някой да те следи, за да видят докъде ще ги
заведеш.
Томаш поклати глава съкрушено.
- Ама какъв глупак съм наистина.
- Вината е моя - повтори Филипе. - Аз трябваше да съм по-досетлив.
Дочуха стъпки и млъкнаха разтревожени, опитвайки се да разпознаят заплахата. Един силует се
материализира до група та, карайки ги да изт ръпнат от ужас. Беше Борис, който се беше завърнал от
мрака. Руснакът прошепна няколко думи и ги поведе из безлюдните улици на спящото село, към сграда,
която напомняше обор.
- Борка пита дали си във форма - каза Филипе.
- Аз ли? Да, м исля, че да - отвърна Томаш. - Защо?
Борис запали фенерче и го насочи към стената на обора. Светлината заигра по дървото, докато намери
онова, което търсеше.
- Защото ще трябва да ги използваме.
Бяха велосипеди.
КАРАХА ПО НЯКАКВА ПЪТЕКА СЪС ЗАПАЛЕНИ ФАРОВЕ И ИЗЛЯЗОХА на прашен черен път, където спряха.
Тримата пред него заспориха нещо на руски и всеки сочеше в различна посока - явно имаше разногласие
в групата.
- Какво става? - поиска да узнае Томаш, прекъсвайки непонят ната славянска реч.
- Опитваме се да решим накъде да тръгнем - обясни Филипе на английски, за да могат руснаците да
следят разговора. - Борка иска да ни отведе в Хужир, но на мен ми се струва рис ковано. Въоръжените
типове със сигурност ще отидат там.
- Каква е алтернат ивата?
- Ами това е проблемът - отбеляза приятелят му. - Не знам.
- Аз имам предложение - каза Надежда.
- Казвай.
- Старият Камагън.
- Не говори глупост и.
- Чуй ме, Филка - ум олително каза тя. - Днес ход их да го посетя в Шаманка. Камагън ще намери нач ин
да ни измъкне оттук, ако отидем при него.
- В Шаманка?
- Да.
Настана тишина, докато Филипе преценяваше тази възможност. Попита Борис нещо на руски и след
като чу мнението му, настъпи педала и кимна утвърдително.
- Да тръгваме натам.
Свиха по пътя и се отправиха на запад. Езерото беше наблизо, съзираха едва доловима виделина пред
тях и проблясващите тук-там в нощта светлинки на Хужир. Решиха да рискуват и да минат през
градчето, но когато наближиха първите къщи, промъквайки се с безкрайна предпазливост, дочуха рев на
двигатели зад тях. Борис направи знак и те незабавно залегнаха в канавката.
Ръмженето на двигателите се засили, изведнъж пътят светна под ярки фарове и два джипа профучаха е
рев. Томаш се вгледа в автомобилите - джиповете бяха пълни с хора.
- Това са те - прошепна Филипе. - Нас търсят.
Джиповете спряха стотина-двеста метра по-напред и останаха така, със запалени фарове, сякаш
преценяваха ситуацията. Напомняха диви зверове, дебнещи плячка. Задържаха се за секунди, после
светнаха задните светлини на първата кола и веднага след това на автомобила отзад.
- Идват насам! - изплаши се Томаш.
Разтревожен, че джиповете могат да минат край мястото, където се бяха укрили, Борис прошепна
нещо на руски и Филипе махна на Томаш да го последва.
- Това е много опасно - каза той, - Борка ще ни преведе по друг, пряк път.
Измъкнаха се от канавката и закриволичиха из тъмната степ. Смачканите треви и билки под краката
им излъчваха силен и замайващ аромат. Няколкостотин метра по-нататък излязоха на широка пътека и
се качиха на велосипедите. Бавно заобиколиха Хужир, напредвайки метър по метър с изгасени фарове,
после стъпиха здраво на педалите и въртяха, докато краката им натежаха като олово.
- ШАМАНКА - ИЗВЕСТИ БОРИС.
Бяха пристигнали. Очите на Томаш бяха привикнали с мрака, но първото, което отбеляза, когато
достигнаха землището, не беше образ. Не беше и мирис. Първото, което доловиха изострените му
сетива, бе тихият, спокоен ромон на водата.
Заливът имаше малък пясъчен плаж, извит като широко „U―. Тъмен силует, напомнящ готическа
крепост, се издигаше от лявата му страна. Четиримата слязоха от велосипедите и се спус наха до плажа,
после поеха по посока на мрачния силует, из правен над залива.
- Какво е това? - попита Томаш, сочейки към сянката, коя то сякаш бе застанала на стража край
езерото.
- Шаман скала - каза Филипе. - Наричат го Шаманка.
- Шаманската скала?
- Не е шаманска скала - поправи го приятелят му. - А скалата Шаманка. Този зъбер е едно от деветте
най-почитани свещени места на Азия.
Томаш се вгледа внимателно в сянката пред тях.
- С какво е забележително това място?
- Разкажи му, Надя.