Идеалната половинка

— А каква е разликата?

— Точно такава реплика очаквах от един мъж. Мислиш ли, че повечето от нас получават оргазъм, докато гледат как тълпа жени с колагенови устни и импланти в гърдите, колкото футболни топки, се нахвърлят една на друга?

— Съдейки по изражението ти, предполагам, че не.

Тя имаше нужда веднага да изпие нещо студено и се насочи към кухнята, без да спира да мърмори.

— Да вземем например съблазняването. В един обикновен порнофилм за мъже има ли сцени на съблазняване?

Хийт я последва в кухнята.

— Честно казано, няма особена нужда от това. Жените и без това са много агресивни.

— Именно. Е, аз не съм — призна Анабел, неочаквано за самата нея.

Още щом думите изскочиха от устата й, й се прииска да се ритне. В никакъв случай не биваше да насочва разговора към себе си.

Питона не обърна внимание на изцепката й. Обичаше да си поиграе с жертвата си, преди да я нападне.

— Филмът имаше ли сюжет?

— Действието се развива в селски район в Нова Англия. Героинята е девствена художничка, а героят — секси непознат. Това достатъчно ли е?

Тя отвори вратата на хладилника и се втренчи вътре, без да вижда нищо.

— Само двама герои? Доста разочароващо.

— Имаше и няколко странични сюжетни линии.

— Аха.

Анабел се обърна към него. Изпотената й длан още не се отлепваше от дръжката на хладилника.

— Струва ти се смешно, така ли?

— Да, но се срамувам от себе си.

Страшно й се искаше да го помирише. Косата му вече бе изсъхнала. Жадуваше да притисне лице към гърдите му и да вдъхне уханието, може би да остави няколко от копринено меките му косъмчета да погъделичкат носа й.

— Моля те, върви си — изхленчи почти изтерзано тя.

Хийт наклони глава.

— Извинявай, какво каза?

Анабел сграбчи първото студено нещо, което й попадна подръка, и затръшна вратата на хладилника.

— Знаеш какво изпитвам към всичко това. Към нас…

— Снощи го каза достатъчно ясно.

— И бях права.

— Зная.

— Тогава защо спориш с мен?

— Синдром на глупостта. Нищо не мога да направя, още повече че съм мъж. — Устните му се извиха в ленива усмивка. — А ти не си.

Във въздуха имаше толкова много сексуално електричество, че бе достатъчно да освети планетата. Хийт стоеше между нея и спалнята и ако минеше прекалено близо, щеше да се изкуши да го близне, затова Анабел се запъти към верандата. Едва не се спъна в матрака, който той бе извадил миналата нощ. Беше си оправил завивките, бухнал възглавниците и сгънал одеялото наполовина. Беше разтребил по-добре, отколкото тя двойното легло.

Чампиън излезе бавно след нея.

— Сандвич ли ще си правиш с това?

Тя не схвана веднага за какво й говори, докато не проследи погледа му, вперен в ръката й, стискаща бурканче с френска горчица вместо кутия с кока-кола. Младата жена се взря учудено в бурканчето.

— Горчицата е натурално сънотворно.

— Никога не съм го чувал.

— Човек не може да знае всичко, нали?

— Очевидно не. — Изминаха няколко секунди в мълчание. — Ще я ядеш ли, или ще я мажеш?